Изложба „Социалистическите автомобили на града“ се проведе на паркинга пред Националната библиотека в Букурещ в събота. Жителите и гостите на румънската столица имаха възможност да разгледат отблизо 30 леки и товарни автомобила и мотоциклета, произведени в периода 1950–1989 г.
Сред акцентите бяха превозни средства, принадлежали на семейство Чаушеску: Дачия 2000 и Мицубиши Колт, патрулни коли на милицията, автомобил ARO 10 с десен волан – рядкост дори сред почитателите на ретро автомобили, кинофургон съветско производство, използван в миналото за прожекции на пропагандни филми в румънските села; картинг КАРО 10 и други.
Организаторът на събитието Шербан Корначу, който е заместник-председател на румънския Ретромобил Клуб, влезе в ролята на гид за посетителите и проследи еволюцията на автомобила от символ на властова репресия до средство за масов транспорт и бягство от режима.
„В края на 60-те години на миналия век в Румъния се внасяха марки като Фиат, Рено, Опел и Форд. Но жителите на страната имаха нужда от специално „разрешително“, за да си купят кола. Освен това трябваше да плащат предварително. В страна, където средната заплата беше около 1100 леи, да платиш в брой 89 000 леи за Фиат 1800, без това да предизвика учудване или подозрение, означаваше, че трябва да си човек, когото властите смятат за много важна личност“, разказа той.
По думите му през 70-те години на миналия век, когато се появява Дачия, нагласите се променят.
„Това беше първото превозно средство, достъпно за закупуване от частни лица. Продажбите на „Дачия“ на изплащане започнаха през 1974 г. Всъщност през този ранен период от 70-те години Румъния беше най-близо до Западна Европа по отношение на потребителските навици. Човек можеше да отиде в банка, да вземе кредит, да плаща на вноски и да притежава семеен автомобил“, припомни той.
Още един експонат беше като машина на времето - автобусът „Иран Национал", произвеждан като Мерцедес-Бенц O302 под лиценз в Техеран. Той е сред най-колоритните и парадоксални символи на комунистическото ежедневие в Румъния. Закупен в стотици бройки от Николае Чаушеску в края на 60-те и 70-те години за нуждите на Националната служба по туризъм и Съюза на комунистическата младеж, той се превръща в неизменна част от живота на работниците и учениците.
„Вътре в него се създаваше своеобразен „балон на свободата“. Хората пееха пиперливи песни и разказваха политически вицове; дори доносниците се отпускаха и ставаха весели след чашка алкохол, а всичко изречено в автобуса си оставаше там. Ролята му беше неоспорима, тъй като предлагаше възможност за бягство от задушаващата атмосфера на завода или училището – светове, в които дисциплината беше желязна. Учениците ликуваха в дните на екскурзия, нетърпеливи да видят „чудесата“ на страната – дори ако тези чудеса се оказваха фабрика или химически завод. Но самото пътуване с автобуса – отдих от ежедневните задължения като домашните или работата на поточната линия – носеше истинска радост“, разказа Шербан.
Особен интерес сред посетителите предизвика и караваната Феличия 2800 - още един легендарен символ на автомобилната култура от епохата на социализма. Дизайнът на този подвижен дом е бил изцяло съобразен с възможностите и габаритите на най-масовия румънски автомобил по онова време - Дачия 1300. Със своето изключително ниско собствено тегло от едва 550 кг, тя е била лесна за теглене от стандартния семеен автомобил, без да претоварва двигателя.
Въпреки че е проектирана за средностатистическото семейство обаче, караваната далеч не е била евтина. През 80-те години цената ѝ е била около 28 000 леи (5059 евро). За сравнение, една нова Дачия 1300 е струвала около 70 000 леи (13 117 евро). Това е означавало, че Феличия 2800 е била символ на висок социален статус — достъпна предимно за по-заможни граждани, които са можели да си позволят лукса на независимите къмпинг пътувания.