Листата на босилеградския кмет e с най-много гласове на изборите за Национален съвет на българското малцинство
Листата, предвождана от кмета на Босилеград, е получила 3034 гласа и 9 мандата в 19-местния Съвет, докато двете листи от Цариброд разполагат заедно с 10 мандата. Това са листите „Нашият народ – Нашият глас – Нашето бъдеще – Партия на българите в Сърбия“, водена от Деян Радивоев от Цариброд, която има 1977 гласа и 6 мандата, и „Демократическа партия на българите – Небойша Иванов“, начело с Драгана Николов Костич от Цариброд, с 1409 гласа и 4 мандата.
С обявяването на окончателните резултати започнаха да текат сроковете по Закона за националните съвети на националните малцинства. В срок от три дни РИК издава решение за разпределение на мандатите по реда на кандидатите в листите, което след това трябва да бъде обнародвано в „Държавен вестник на Република Сърбия“. Учредителното заседание на Съвета се свиква от министъра на правата на човека и малцинствата и социалния диалог. То трябва да се проведе в срок от 20 дни от установяването на окончателните резултати, тоест най-късно до 2 декември. На него се потвърждават мандатите на членовете, а Съветът се смята за конституиран, след като бъдат потвърдени мандатите на всички членове. Ако новият състав не бъде конституиран в срок от 30 дни от обявяването на окончателните резултати, Националният съвет (НС) следва да бъде разпуснат.
Мандатът на новия състав е четири години. Тъй като нито една листа няма самостоятелно мнозинство от най-малко 10 членове, ръководството на Съвета ще зависи от договорка между листите.
На предишните избори за НС на българското малцинство през 2022 г. листата на Владимир Захариев спечели 5625 гласа и 13 мандата. Тогава листата „Корени – Владица Димитров“ взе 5 мандата, а „За българите в Сърбия“ – 1 мандат.
Националните съвети представляват институционална форма на малцинствено самоуправление в Сърбия. Чрез тях националните общности участват в решаването на въпроси, свързани преди всичко с образованието, културата, информирането и официалната употреба на езика и писмеността.
Редовните избори за национални съвети се провеждат на всеки четири години, колкото продължава мандатът на един техен състав съгласно сръбското законодателство. Вотът определя представителите, които през следващия мандат ще участват в реализирането на правата и интересите на съответните национални общности в областите, поверени на националните съвети.