Логично е в бъдеще Центърът за морска сигурност в Черно море да включи и Република Молдова, смята бившият външен министър на Румъния Оана Цою

Обявеното от Европейската комисия решение за осигуряване на финансиране в размер на 50 милиона евро за Центъра за морска сигурност в Черно море представлява необходима стъпка към демонстриране на споделена отговорност чрез съвместни инвестиции, написа на официалния си профил в социалната мрежа Фейсбук бившия министър на външните работи на Румъния Оана Цою. По думите ѝ този резултат е плод на междуинституционални усилия – координирани с българските партньори и подкрепени от постоянни консултации със стратегически партньори – както и на констатациите от предишни работни посещения на европейски експерти.
„Центърът ще се състои от две допълващи се локации, обединени в единна структура, разполагаща с обща система за управление и оперативно ръководство, международна правосубектност и постоянна структура за планиране и координация, подпомагана от експерти, командировани от участващите държави: едната локация е в Констанца (Румъния), а другата – във Варна (България)“, съобщава Оана Цою.
Тя информира още, че центърът ще има отговорности, свързани с мониторинга и ситуационната осведоменост в сферата на морската сигурност, ранното предупреждение и защитата на критичната морска инфраструктура – ​​като пристанища, подводни кабели, тръбопроводи, офшорни съоръжения и морски транспортни коридори. Той също така ще се фокусира върху укрепването на устойчивостта срещу хибридни и киберзаплахи, развитието на институционалния капацитет, оценката на гражданските рискове и гарантирането на сигурността на морската среда.
„Към днешна дата Черно море е мястото с най-голям брой загинали моряци през тази година; на практика то е най-опасният воден басейн в света. Това засяга човешки животи, сигурността на нашите инвестиции, а също така – пряко – и цените на хранителните продукти в други части на света. Залогът е от глобално значение. Следователно, включването на въпроса за примирие в Черно море – с цел гарантиране на доставките на енергийни ресурси и храни – трябва да бъде част от дискусиите в Абу Даби“, допълва Оана Цою.
По думите ѝ посещението на председателя на Европейската комисия има за цел да подпомогне подготовката на позициите на европейската делегация, която ще участва в преговорите между Украйна и Русия, наред с посредническите усилия, обявени от Съединените щати.
„Споменаването на Турция в официалните изявления е от съществено значение, тъй като ние вече разширихме сътрудничеството между Румъния, България и Турция – най-скоро по време на срещата на върха на НАТО в Анкара – с цел защита на критичната инфраструктура в Черно море. Освен това вече съществува тристранна рамка за разминиране, която включва и координация с Украйна“, отбелязва още Оана Цою.
Според нея е логично в бъдеще Центърът за морска сигурност в Черно море, създаден да допълва усилията в областта на гражданската защита – постепенно да разшири сътрудничеството си, включвайки и държави като Република Молдова, която разчита на достъп до Черно море и на сигурността на морската търговия.
„Това би улеснило по-добрата координация на националните способности, което в крайна сметка ще доведе до по-високо ниво на оперативна съвместимост със съществуващите европейски и съюзнически системи“, убедена е Оана Цою.
Тя допълва, че ключов елемент от тази концепция е постепенното свързване и осигуряването на оперативна съвместимост със съществуващите механизми, като по този начин се избягва дублирането на способности и се оползотворяват вече наличните инфраструктура и експертен опит.
„След като Центърът заработи, той ще функционира като част от екосистема, изискваща координирани действия: CISE (Обща среда за обмен на информация в морската област), свързана с Европейската агенция за морска безопасност (EMSA); MARSUR – мрежа за морско наблюдение, разработена в рамките на Европейската агенция по отбрана (EDA); SCOMAR – румънската система за наблюдение и контрол в Черно море; FRONTEX, SATCEN, ENISA, Европейският център за компетентност в областта на киберсигурността (в сферата на промишлеността, технологиите и научните изследвания) в Букурещ, както и съответните структури на НАТО“, обяснява Оана Цою.
Бившият външен министър на Румъния посочва, че крайната цел е да се разработи интегрирана регионална картина, която да позволи бързо идентифициране на рисковете, ранно предупреждение и подкрепа при вземането на решения от компетентните органи.
В публикацията Оана Цою припомня, че на 28 май 2025 г. центърът е бил включен като водещ проект в рамките на стратегическия подход на ЕС към Черно море.
„Освен това Румъния и България финализираха и подписаха съвместен меморандум, определящ оперативната рамка на центъра и неговата оперативна съвместимост със структурите на ЕС и НАТО за първата година от изпълнението му. Румъния осигури включването на проекта сред приоритетите за финансиране по линия на Норвежките финансови механизми; тя също така включи инициативата в своите цели за преговори – насочени към увеличаване на финансирането за Източния фланг и в рамките на бъдещия европейски бюджет – цел, която получи подкрепа в Европейския парламент“, припомня още тя.
По думите ѝ следващите стъпки включват формализиране на графика за въвеждане в експлоатация и назначаване на координатор на мултидисциплинарния екип за изпълнение; създаване на правната структура и Управителния съвет (съставен от представители на участващите институции); формализиране на ролите на национален координатор и съвместен директор; включване на националните приноси от страна на Румъния и България в годишните бюджети за 2027 г., както и продължаване на усилията за засилване на диалога с Турция, Европейската комисия и държавите членки, които имат свои собствен стратегически подход към Черно море (като Германия и Франция).