Публикации в медиите в Северна Македония оценяват като нарушени отношенията между Скопие и София след срещата между министрите на външните работи на Северна Македония и на България Тимчо Муцунски и Велислава Петрова в Брюксел на 11 май. Докато някои коментатори виждат в думите на българския външен министър за "северномакедонски партньори", които предизвикаха остра реакция от Скопие, "лапсус" или "провокация", други смятат и че е възможен опит на правителството на Северна Македония да ги употреби за вътрешнополитически цели.
Пред ТВ 24 дипломатът и чест гост в медиите по външнополитически въпроси Нано Ружин каза, че „има две тълкувания на употребата на термина „северномакедонец“ от страна на Велислава Петрова - лапсус или провокация”.
„Засега няма индикатор този израз да е използван умишлено (...) Затова (българският) посланик (Желязко) Радуков беше извикан в Министерството на външните работи, за да му бъде обяснено какъв е проблемът. Подобни малки дипломатически инциденти са само индикатор, че отношенията с България не са добри. Че има опит да се търси определен проблем във всяко умишлено или неумишлено изказване”, казва Нано Ружин.
Според Димитър Николовски от неправителствената организация „Евротинк”, отново цитиран от ТВ 24, терминът „северномакедонец“ обаче не е използван случайно и целта на българския външен министър е „да опипа пулса” на правителството в Скопие.
„Вярвам, че отстъпки от позициите на България няма да има. Мисля, че нашето правителство знае това и много добре го устройва, дори да има известно напрежение, защото нашето правителство не е готово за компромис и приемане на условията (за вписване на българите в конституцията на страната)”, казва Николовски.
В анализ „Цивил медия” отбелязва, че „политиката на Християн Мицкоски към ЕС не е грешка, некомпетентност или дипломатическо недоразумение, а план. И този план не води до ЕС, а до контролирана изолация”. „Блокадата на европейския път на Северна Македония вече не трябва да се разчита като съвпадение или тактика, а като системна политика. Декларативната европейска реторика служи като фасада, докато съществените политически сигнали отиват в обратната посока (...) Като се има предвид състоянието на Европа и света като цяло, подобна стратегия е още по-лесна за прилагане. Оправдаването с България не е валидно. Колкото и несправедлива и злонамерена да е политиката на официална София, ние сме в етап от почти четири години, в който ключовият въпрос не е София, а Брюксел”, пише изданието, според което най-точната формула за политическата матрица на правителството на Северна Македония е „у дома – националистическа мобилизация; в чужбина – провокация; към ЕС – контролирана блокада”.
„На Мицкоски безброй пъти е било казвано, че (...) това не е двустранен спор, а европейска процедура, която Северна Македония вече е приела. Включването на българската, заедно с други общности, в конституцията не е подарък за България, не е унижение и не е капитулация, а формално условие в процеса на присъединяване към ЕС. Ако след толкова много обяснения някой се държи така, сякаш не ги е чул, това (...) е решение да се действа противно на принципите, на които се основава процесът. Тук е очевидна сериозността на политическата манипулация. Ако европейското задължение постоянно се представя като български диктат, обществеността се държи в токсична мъгла”, пише медията.
Според анализ на Соня Крамарска, публикуван в „Дойче веле”, „епизодът с новия министър на външните работи на България показа, че македонското правителство няма намерение да изгражда добросъседски отношения с източния съсед”.
„Нашият ръководител на дипломацията реши да даде приоритет на вътрешния или по-скоро партийния интерес на страната вместо на външната политика на страната. Той „захрани“ избирателите си с редовна доза патриотизъм, която няма да отведе Македония доникъде. Това, което министър Тимчо Муцунски забравя, е, че неслучайно второто име на външната политика е дипломация. Това означава да оставиш емоциите настрана и да не показваш на събеседника си своите слабости. Да се покажеш в най-добрата светлина. Да се дава приоритет на интересите на страната, а не на партията. Да избираш думи, които, дори да са груби, не излизат извън рамките на дипломатическия речник. Ето как функционират големите дипломати. А малките се връщат у дома и пишат съобщения във Фейсбук от безопасно разстояние. Нещо повече, подиграването с думата „среща“ изобщо не е политическо умение и може да доведе министър Муцунски до неудобна ситуация, в която самият той се хвали с някаква „среща“, състояла се в коридорите. Нашите власти, както настоящи, така и предишни, са имали безброй такива „срещи“ и не се въздържат да пишат съобщения за тях. Избирателите ще празнуват този балкански героизъм днес, но един ден ще го прокълнат, защото Македония все повече потъва в собствената си заблуда за това как да влезе в Европейския съюз”, пише изданието.
Според „Нова Македония” Северна Македония от едната страна е под силния натиск от Брюксел да се „възползва от момента“, от друга страна „е София, която на практика монополизира европейския път на Македония чрез билатерални условия".
„Но паралелно с това съществува и вътрешнополитически фактор, който вижда възможност за отваряне на по-широки конституционни и системни реформи. Така се създава сложен политически триъгълник от европейски натиск, български условия и вътрешни програми за ново предефиниране на държавата. В такъв контекст всеки политически ход носи сериозни последици. Ако Македония приеме всичко, което се изисква (от нея), рискува дългосрочна ерозия на идентичността и историческо разочарование. Ако откаже, рискува блокади, дипломатически натиск и удължаване на европейския процес. Но именно заради това посланието на премиера Християн Мицкоски, че „достойнството няма цена“, придобива по-широка тежест”, пише изданието.