Победата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев като президент и вицепрезидент на България на втория тур на президентските избори на 1 ноември е широко отразена от румънските медии, които поместват изявленията им в изборната нощ, цитират резултатите и публикуват биографиите им. Акцент в изданията обаче е поставен върху позициите на първата жена президент на България по отношение на Москва, войната в Украйна и геополитическото положение на страната в региона на Черно море.
„Илияна Йотова, която се застъпва за диалог с Москва, печели президентските избори в България“, „Илияна Йотова, кандидатът, застъпващ се за мир, спечели втория тур на президентските избори“, са част от днешните заглавия.
В обширен материал по темата вестник „Гъндул“ отбелязва, че макар президентската институция в България да няма правомощия за ръководене на правителство, в страна, белязана от политическа нестабилност – преминала през осем парламентарни избора от 2021 г. насам – държавният глава придобива ключова роля като арбитър в системата.
„Това придава на поста по-голяма тежест от тази на президента на Румъния, въпреки че на хартия правомощията му може да са по-малко на брой“, пише изданието.
Вестник „Гъндул“ поставя въпроса дали президентът на България може да промени стратегическата посока на страната и отговаря, че постът може да служи като противотежест.
„Президент, подкрепен от опозицията, би осигурил публична платформа за алтернативи – различни от тези на правителството – както и механизъм за контрол върху парламентарното мнозинство, с което към момента разполага министър-председателят Румен Радев“, се посочва в материала.
В статията се казва още, че властите в Букурещ ще продължат да следят с интерес развитието на събитията в съседната страна, предвид съществуващите стратегически партньорства включващи проекти за свързаност (като коридора „Бърз Дунав“ (Fast Danube) или евентуален втори мост над река Дунав между Гюргево и Русе), както и съвместните решения, свързани със сигурността в региона на Черно море.
Вестник „Адевърул“ коментира, че резултатът от президентските избори в България подсказва „възможна опасна ерозия на регионалната стратегическа надеждност“. Изданието цитира Габриела Чот – преподавател във Факултета по международни отношения към университета „Бабеш-Бояй“ в Клуж-Напока и бивш държавен секретар в Министерството на външните работи.
„Истинската опасност за Букурещ не е пълна блокада, а по-скоро възможно „стратегическо забавяне“. Показателен пример е начинът, по който Румен Радев подходи към кризата с дрона; резолюцията на Европейския парламент от 22 октомври тази година изрично разкритикува двусмисленото управление на руската заплаха от страна на българското правителство, както и слабия дипломатически отговор на София спрямо Русия. Едно президентство, обвързано с Йотова, би премахнало последния институционален коректив на тази тенденция – което означава, че макар двустранните проекти да продължат да съществуват „на хартия“, тяхното темпо, политическа амбиция и готовността да се посочи Русия като заплаха ще бъдат значително намалени. В такъв контекст Румъния би могла да си осигури алтернативни варианти в партньорствата си в Черно море, като задълбочи двустранните връзки с Турция и развива формати, които не изискват българска политическа подкрепа, за да функционират“, отбелязва Чот.
На въпрос как би се отразило на позиционирането на Румъния на Източния фланг насочването на България към проруска и антиукраинска позиция, Габриела Чот коментира:
„Ако ангажиментът на България да идентифицира Русия като заплаха и да ѝ противодейства стане условен или остане единствено на ниво реторика – както пролича от реакцията на президента Радев по повод кризата с дроновете (когато той заяви, че „логиката сочи“ към руска отговорност, но отказа официално да посочи извършителя) – то позицията на Румъния става едновременно по-значима, но и по-уязвима. Тя поема непропорционално голяма част от политическата тежест при противопоставянето на Русия – в регион, в който съюзническата солидарност би трябвало да бъде споделена от всички“.