"Хърватия подкрепя мултилатерализма, основан на правилата като връх на човешкото сътрудничество - не защото сме наивни, а защото сме видели и усетили алтернативата", каза Пленкович и допълни, че "отговорът не е по-малко мултилатерализъм", а такъв, който дава резултати.
Той отбеляза, че Хърватия е страна, която е преживяла агресия, отбранявала се е и се е обновила, след което е развила демокрацията си и се е интегрирала в световни организации.
"Руската агресия срещу Украйна, която продължава, е директно нарушаване на тези правила", подчерта Пленкович. "Мирът не може да възнаграждава завоеванието, а възстановяването не може да бъде отделено от справедливостта".
В речта си хърватският премиер отбеляза още, че съвременният свят се променя под влиянието на технологиите, климатичните промени, демографската криза, незаконната миграция и геополитическото съперничество. Според него тези предизвикателства изискват и промяна на ООН.
"Хърватия подкрепя ООН, която е по-ефективна, отчетна и финансово устойчива, както и по-силна по отношение на трите си стълба: мир и сигурност, устойчиво развитие и права на човека", посочи Пленкович и допълни, че реформата на ООН трябва да включва и по-представителен и ефективен Съвет за сигурност.
Той се обърна и към събитията в региона на Западните Балкани, като подчерта, че Югоизточна Европа "остава недовършената част на европейския проект".
"Помирението е възможно, когато се признае отговорността за престъпленията от миналото и се отхвърли тяхното възвеличаване. Този стандарт не допуска национални изключения", каза Пленкович, припомняйки погребението с военни почести на осъдения за военни престъпления в Босна и Херцеговина ген. Ратко Младич.
"Военните и официални почести към Младич в Сърбия бяха обида към неговите жертви и присъдите на международните съдилища. Участието на държавни представители и общественото одобрение, които придружаваха церемонията са в пълна противоположност с ценностите на Европейския съюз, към който Сърбия иска да се присъедини", каза още Пленкович.
Младич, който почина на 27 август в затвора в Хага, докато излежаваше доживотна присъда за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, беше погребан на Топчидерското гробище в Белград на 7 септември. На церемонията присъстваха хиляди негови привърженици, ковчегът беше изпратен с военни почести, а опелото беше отслужено от сръбския патриарх Порфирий.