Младите хора в Хърватия напускат родителския дом средно на 31,5 години, показват данни, представени на заседание на парламентарната комисия по въпросите на семейството, младежта и спорта, на което бе обсъдена жилищната криза и забавената социална самостоятелност на младите хора, предаде хърватската редакция на регионалната телевизия Ен1.
Балканската страна е сред първенците в ЕС по късно отделяне от родителското домакинство, сочат данните. Средната възраст в Съюза е 26,3 години. Около 78 процента от младите в Хърватия на възраст 18–34 години живеят с родителите си.
Като основни причини бяха посочени високите цени на жилищата, ограниченото предлагане на достъпни наеми, несигурната заетост и ниските доходи спрямо разходите за живот. Участниците отбелязаха, че традиционният модел на съвместно съжителство също оказва влияние, но не е решаващ.
Жилищната политика бе определена като ключова за промяна на тенденцията. Институциите подчертаха, че без разширяване на достъпния жилищен фонд и по-активна държавна намеса напредък е малко вероятен.
Държавният секретар в хърватското министерство на физическото планиране, строителството и държавната собственост Желко Улир съобщи, че за периода 2025–2030 г. са предвидени 1,5 млрд. евро за достъпни жилища. Той акцентира върху ролята на местните власти за ускоряване на процедурите и стимулиране на строителството.
От името на Младежкия съвет на Хърватия Томислав Караула предупреди, че всяка пропусната възможност увеличава риска младите да търсят бъдеще извън страната. По думите му те искат стабилни доходи и сигурност за семейство.
Опозиционният депутат Матко Дуймович посочи несигурната заетост и недостига на студентски места, като подчерта, че значителна част от кандидатите не получават общежитие.