Москва изрази солидарност с ръководството на Република Сръбска преди частичния повторен вот за президент

Русия заяви, че е солидарна с ръководството на Република Сръбска и го подкрепя в противопоставянето му на това, което Москва определя като западен натиск и намеса във вътрешните работи на Босна и Херцеговина. Това заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова на брифинг в Москва, съобщи руската държавна агенция ТАСС, цитирана от местни медии.
По думите ѝ Западът прибягва до изкуствено провокиране на вътрешнополитическо напрежение в Босна и Херцеговина, а частичното повторение на президентските избори в Република Сръбска, насрочено за 8 февруари, е поредна "вдъхновена от Запада кампания за дестабилизиране" на босненската федеративна единица, населена предимно с етнически сърби. Захарова подчерта, че Москва е солидарна с "патриотичното ръководство на Република Сръбска", което, по думите ѝ, се съпротивлява "твърдо и с достойнство" на външния натиск, отбелязва ТАСС.
Предсрочните президентски избори в Република Сръбска се състояха на 23 ноември, припомня руската агенция. Те бяха насрочени, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Додик замени присъдата затвор с парична глоба, както допуска босненското законодателство.
По информация на хърватската агенция ХИНА, повторното гласуване в Република Сръбска ще се проведе в 136 избирателни секции и ще противопостави кандидата на партията на Додик Синиша Каран на кандидата на опозицията Бранко Блануша. До повторението се стигна, след като Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина анулира резултатите в част от секциите заради сериозни нередности, включително фалшифицирани подписи, гласуване от името на други лица и използване на невалидни документи.
Анулираните секции са били в полза на Каран с около 15 000 гласа, а след решението на комисията Блануша излиза начело с приблизително 6000 гласа, отбелязва ХИНА. И управляващата коалиция, и опозицията в Република Сръбска заявяват, че очакват победа на повторното гласуване.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява длъжностни лица.