Наблюдава се безпрецедентно засилване на интереса към българската литература в Турция, казва преводачката Хасине Шен Карадениз

Преводачката на българска литература в Турция Хасине Шен Карадениз смята, че Турция в момента преживява нов етап в развитието на интереса към българската литература, за който според нея роля играе и утвърждаването на Георги Господинов сред турските читатели.
В интервю за БТА родената в България Карадениз, преподавател по „Американска култура и литература“ в Истанбулския университет - най-старото висше учебно заведение на Турция, разказа за опита си на литературен преводач, проблемите, с които се сблъсква, и интереса към българската литература в Турция.
„Литературният превод е „мост между две литератури и две култури, към които принадлежа“, споделя преводачката.
Хасине Шен Карадениз е родом от Кърджали, където завършва езиковата гимназия „Христо Ботев“. Преселва се в Турция, а първия си опит с преводи на литературни произведения прави още като студентка в Истанбулския университет с разказа „По жицата“ на Йордан Йовков. Насочването ѝ към превода на българска литература започва спонтанно и постепенно се превръща в допълнителна дейност към академичната ѝ работа.
„Първите ми преводи бяха публикувани 15-16 години след пристигането ми в Турция. Една от основните причини за този дълъг „подготвителен“ период беше недостатъчното ми владеене на турски език“, казва Карадениз.
Започва преводаческата си дейност с преводи на произведения на Алек Попов, включително сборник с разкази и романа „Черната кутия“. По думите ѝ обаче централно място в развитието ѝ като преводач заемат произведенията на Георги Господинов, върху които работи от 2010 г.
Преводачката споделя, че преводите на произведения като „Естествен роман“, „Физика на тъгата“, „Времеубежище“, „Градинарят и смъртта“ са ѝ дали възможност да развие по-дълбока чувствителност към редица съществени преводачески въпроси, свързани с „пресъздаването на поетичната наситеност на текста, ритъма и мелодиката, присъщи на автора, непрекъснатото движение между различни времеви зони и жанрови регистри, както и предаването на хумор, ирония, езикови игри и културно-специфични детайли“.
„Сблъсъкът с всички тези предизвикателства изигра ключова роля за формирането ми като преводач, а преводът се превърна в осъзната дейност – мост между две литератури и две култури, към които принадлежа“, споделя тя.
По отношение на интереса към българската литература в Турция преводачката казва, че той се формира още през 30-те години на ХХ век, а най-интензивният период е между 60-те и 80-те години. Тогава се превеждат предимно произведения със социалистическа насоченост, наред с творби на автори като Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Караславов и Димитър Димов, които допринасят за по-пълноценното литературно представяне на българската култура пред турската читателска публика.
„Към настоящия момент може да се говори за безпрецедентно засилване на интереса към българската литература в Турция и за навлизане в нов етап, в който издателствата проявяват самостоятелна инициатива и активно търсят нови автори и заглавия“, смята Хасине Шен Карадениз.
Според нея катализатор на този процес е най-вече трайното утвърждаване на Георги Господинов сред турските читатели – път, започнал с публикуването на превода на „Естествен роман“ през 2010 г., когато се появяват и първите отзиви и постепенно се оформя ядро от читатели в Турция.
„Публикуването на „Физика на тъгата“ през 2017 г. предизвика още по-силен отзвук, а читателската аудитория се разшири значително с издаването на превода на „Времеубежище“ (2022), особено след присъждането на Международната награда „Букър“, казва тя и добавя, че последният роман на автора, „Градинарят и смъртта“, издаден на турски в края на миналата година, е предизвикал „истинска еуфория“ сред турските читатели.
„Увеличаването на броя на текущите преводачески проекти също свидетелства за качествено нова динамика в литературния обмен между двете култури. В момента, например, имам сключени пет преводачески договора – нещо, което само преди няколко години беше абсолютно немислимо. За пръв път ми се наложи да откажа превод поради претовареност“, добавя Карадениз.
Преводачката споделя, че тъй като от години живее и работи в Турция, турският постепенно се е превърнал в неин основен работен и мисловен език и в главен инструмент за творческо изразяване, докато българският, макар и на много по-високо равнище в началото, с времето е станал по-пасивен. Поради това тя не споделя битуващото сред някои преводачи мнение, че преводът от български на турски е по-труден в сравнение с обратния.
В отговор на въпрос за отношението на авторите и издателите към преводачите, Карадениз казва, че винаги е получавала коректност, търпение и уважение от страна на авторите, с които е работила, а въпросите ѝ са били приемани като знак за сериозно отношение към текста. Що се отнася до издателите, тя споделя, че невинаги е така, но при издаването на произведенията на Георги Господинов и Йорданка Белева има късмета да работи с издателство „Метис“, което по думите ѝ е едно от най-професионалните в Турция.
Хасине Шен Карадениз разказа, че преди да започне да се занимавам с превод, е възприемала тази дейност като сравнително ограничена задача – предаване на един текст на друг език по възможно най-точния начин.
„С времето обаче осъзнах, че отговорността на преводача е много по-широка и многопластова. Тя изисква преди всичко смирение пред текста, уважение към автора и към читателя, отговорност към езика, на който се превежда, ангажираност към културния диалог между обществата и уважение към самата професия. Бих казала, че преводаческата дейност за мен е един безкраен процес на учене, който се гради върху възможно най-задълбочения метод на четене. Критериите не са фиксирани правила, а живи ориентири, които се оформят и развиват с натрупването на опит – с всяка нова среща с текст на български автор и с всяка нова версия на собствения ми превод“, споделя още тя.