На парламентарните избори, които ще се проведат в Сърбия на 25 октомври, общо 20 107 сръбски граждани са се регистрирали да гласуват по местоживеене в Германия, докато 19 800 граждани са подали заявление за гласуване в Босна и Херцеговина, предава сайтът "Съвременна политика".
Това са двете страни с най-голям брой регистрирали се да гласуват сръбски граждани, следвани от сънародниците си в Австрия, САЩ, Италия и Швейцария, където традиционно живеят представители на сръбската диаспора.
В Германия броят на регистрираните сръбски избиратели се е утроил, тъй като на последните парламентарни избори желаещите да упражнят правото си на глас по местоживеене е бил малко над 6000, сочи изданието.
Във федерацията Босна и Херцеговина, където компактно сръбско население живее наред с бошняци и хървати, също се наблюдава увеличение на регистрираните избиратели, но не толкова драстично - от около 13 хиляди през 2023 г., те са стигнали малко под 20 хиляди души.
В Босна и Херцеговина обаче бяха открити десет нови избирателни секции в сравнение с изборите за парламент преди три години, докато в Германия бяха открити само две нови избирателни секции от общо осем, пише "Съвременна политика".
Това, наред с други неща, води към ситуация, в която на 25 октомври в избирателната секция в Щутгарт се очаква да преминат над 4000 избиратели. А шест от общо осем избирателни секции в Германия имат над 2000 регистрирани избиратели.
След Германия и Босна и Херцеговина третата страна с най-голям брой регистрирани избиратели е Австрия, където има 10 484 избиратели, които също бележат ръст, тъй като на последните избори броят им е бил малко под 4000.
Следващите по численост на регистриралите се за участие в парламентарните избори на 25 октомври сръбски граждани са САЩ с 5750 избиратели, Италия с 4901 избиратели, Швейцария с 4585 избиратели, Словения с 3878 избиратели и Франция с 3023 избиратели. Във всяка от тези страни броят на избирателите се е увеличил повече от два пъти в сравнение с предишните парламентарни избори в Сърбия.
В Черна гора са регистрирани 2872 избиратели (на последните избори са били 1166), в Северна Македония - 1438, а в Хърватия - 1231. За разлика от предишните избори, избирателни секции няма да бъдат отворени в България, Румъния и Турция поради липса на регистрирали се граждани.
Голям скок в броя на избирателите се наблюдава и в Швеция, където са регистрирани 2465 избиратели, в сравнение с 520 преди три години, както и в Норвегия, където са регистрирани 2352 избиратели, в сравнение с 455 на изборите за депутати през 2023 г.
2204 избиратели са регистрирани във Великобритания, 1934 в Нидерландия и 1882 в Испания, което също е многократно увеличение в сравнение с парламентарния вот преди три години, когато в тези страни са регистрирани само неколкостотин избиратели.
Избирателна секция не е отворена в Словакия, докато в Чехия са регистрирани 1117 избиратели. В Австралия за първи път са отворени две избирателни секции с общо 1014 регистрирани избиратели.
В останалите страни са регистрирани по-малко от 1000 избиратели, а именно 957 в Белгия, 783 в Гърция, 650 в Русия, 630 в Дания, 551 в Китай, 523 в Кипър, 423 в Португалия, 394 в Унгария, 317 в Люксембург, 291 в Нова Зеландия, 260 в Ирландия, 253 в Полша, 223 във Финландия, 194 в Япония, 179 в Южна Африка, 138 в Бразилия и 162 в Индонезия.
Републиканската избирателна комисия на Сърбия (РИК) определи часовете за гласуване в чужбина да бъдат съобразени с времевия интервал за гласуване в страната – от 7:00 до 20:00 часа сръбско време (8:00-21:00 българско). Решението предизвика критики, че може да затрудни участието на диаспората във вота на 25 октомври.
Така избирателите в Чикаго ще могат да гласуват между 1:00 и 14:00 часа местно време, а в части от Австралия и Нова Зеландия гласуването ще се провежда през нощта, припомнят сръбските медии.
Комисията одобри 93 избирателни секции в чужбина – с 12 повече от изборите през 2023 г. Близо 100 000 сръбски граждани са подали заявления за гласуване в чужбина, което е почти три пъти повече спрямо 2023 г.