Най-много съм научил за българския език чрез превода от чужди езици, каза за БТА преводачът от словенски проф. Людмил Димитров

Най-много съм научил за българския език чрез превода от чужди езици. Това каза в интервю за БТА проф. Людмил Димитров - преводач на художествена и научна литература от словенски и други езици и лектор по български език, литература и култура в Университета в Любляна. 
„Аз никога не съм научил повече за собствения си език и за възможностите му нито от лекции, нито от речници, нито от граматики, колкото от превода. Това е много ценно всъщност. Може би най-ценното“, подчерта той.
Проф. Димитров отбеляза, че държавното финансиране за преводи най-често е насочено към нови, съвременни автори, но когато се е захващал с превода на словенска литература, за него е било важно да се набавят и основни текстове от словенската класика на български.
„Добре е, че се появяват съвременни автори и ги четем, но в един момент си зададох въпроса – на фона на какво ги четем? Имаме ли контекст, с който да разбираме какво ни казва този съвременен автор?“, отбеляза той.
Проф. Димитров подчерта, че преводачът трябва да има опит и вещина, особено при класически текстове.
„По-скоро преводачът е воден и от лично желание да представи на българския език, на своя език, произведение, което е оценил като важно“, каза той.
Той разказа, че наскоро е завършил труден превод – антология на четиримата словенски поети модернисти Иван Цанкар, Отон Жупанчич, Йосип Мурн и Драготин Кете.
„За първи път на български ще излезе антология в мой превод от тях, която носи общото заглавие – стих на Цанкар – „От тъмната съдба не се боя“, антология на поезията на словенския модернизъм“, отбеляза проф. Димитров.
Паралелно предстои и издаването на антология на българската дуалистична проза на словенски език, изготвена със студенти.
„Това ще бъде също много интересно за словенския читател. Виждам, че засега, от това, което сме пуснали като анонс или сме разказвали тук-там, интерес има“, каза той и допълни, че се планират премиери и на двете книги.
Проф. Димитров разказа за БТА, че интересът му към словенския език и към словенската култура започва още във времето, когато Югославия съществува.
„Мога да кажа, че за мен всичко беше ново, всичко беше изненадващо и то в много положителен смисъл“, припомни си той и допълни, че между България и Югославия тогава е съществувала своеобразна „малка Желязна завеса“.
По думите му, макар Югославия да е имала по-добър стандарт, преминаването на границата не е било лесно, а стоките и културата оттам са изглеждали по-качествени и разнообразни. Според него в този период в България е имало повече информация за Югославия, отколкото обратното.
„Аз започнах да навлизам в спецификата на един друг културен контекст, друг социокултурен и политически контекст, за който нямах достатъчно информация“, разказа проф. Димитров за началото на първия си мандат като лектор по български език в Университета в Любляна.
С опознаването на тези подробности той започнал да изпитва голяма симпатия към словенците и да открива тяхната култура, която според него остава най-малко позната у нас от езиците и народите на бивша Югославия. Той допълни, че лекторатът по български език в Университета в Любляна винаги е бил избираем. Когато започва първия си мандат като лектор по български език, той заварва лекторат от общо 13 студенти, но за четири години успява да го увеличи до 129 студенти.
„Това е пълен куриоз от сегашна гледна точка, това едва ли би могло вече някога да се повтори“, коментира проф. Димитров и допълни, че сега той е в третия си мандат като лектор по български в Любляна и все пак в последните години се наблюдава спад на интереса към хуманитарните специалности.
„В момента сме на етап, в който наистина студентите не са много, но уверявам ви – всеки, който е записал някоя от южнославянските специалности, включително и българския лекторат, знае защо е тук, знае какво прави. Това са много мотивирани момичета и момчета“, каза той. „Личното присъствие в много отношения винаги е определящо. И искрено се надявам, че в някакъв смисъл моето присъствие тук допринася за това да има повече студенти или да има по-стабилен интерес“.
Той отбеляза, че туристически България е много любопитна и много атрактивна за словенците.
„Не знаеш всъщност кое ще бъде онова, което ще заинтересува едно момче или едно момиче, за да продължат да бъдат тук“, каза проф. Димитров.
Той подчерта, че е важно да се търсят прилики и пресечни точки между българската и словенската култура, език, литература, театър, кино и природа и да се представят на студентите.
„Мисля, че едно от много трудните, но много стабилните неща, към които ми се е искало да се стремя, е да им покажа как, опознавайки България в някакви аспекти, които най-вече ги интересуват, опознават още по-добре себе си“, подчерта проф Димитров.