„Нека винаги бъдем на една ръка разстояние един от друг и нека ръката ни винаги бъде протегната за поздрав“, посочи тя.
В словото си Димова подчерта дълбоките исторически и културни връзки между България и Гърция, както и значението на литературния обмен между двата народа. Тя припомни, че преди три години е участвала във форума по повод издаването на романа ѝ „Майките“, преведен от Благородна Филевска-Панагу, и определи панаира като „интензивен и вдъхновяващ литературен маратон“.
„Нашите две държави съществуват рамо до рамо от векове, преживели са взаимни влияния и въпреки някои трудни и бурни исторически периоди, взаимната добронамереност и радостта, които гръцкият и българският народ изпитват един към друг, са неоспорими“, посочи писателката.
Тя отбеляза, че литературният обмен между българи и гърци датира още от времето на Византия и продължава през Българското възраждане, когато редица български писатели и дейци на националноосвободителното движение получават гръцко образование. Сред тях тя посочи Георги Раковски, Григор Пърличев, д-р Иван Селимински и Петър Берон.
Димова акцентира и върху ролята на преводачите за културното сближаване между двете страни. Тя открои приноса на Стефан Гечев, благодарение на когото българските читатели се запознават със световноизвестни гръцки поети, както и на Георги Куфов, превел произведения на гръцки автори, сред които и Никос Казандзакис.
„Когато говорим за съвременна литература, първо трябва да изразим благодарността си към преводачите и посредниците между двата езика, защото те са мостовете, по които вървим“, каза още Теодора Димова. По думите ѝ днес културните връзки между България и Гърция се развиват чрез съвместни проекти, фестивали и активен туристически обмен, а традициите от миналото се съчетават със съвременни форми на сътрудничество.
„България е страната във фокуса на този прекрасен книжен панаир. Когато нещо е на фокус, то се вижда ясно, отчетливо, с остър контраст и във всички детайли“, отбеляза писателката. Тя изрази надежда форумът да допринесе „България винаги да бъде на фокус за гърците, а Гърция винаги да бъде на фокус за българите“.
На събитието присъстваха още Николаос Бакунакис – председател на Гръцката фондация за книги и култура, Христос Цендемеидис – председател на Международния изложбен и конгресен център на Солун (TIF-HELEXPO S.A.), Лина Мендони - министър на културата на Гърция, Константинос Гюлекас – заместник-министър на вътрешните работи на Гърция с ресор Тракия и Македония, Атина Айдона – управител на регион Централна Македония, Стелиос Ангелудис – кмет на Солун. От българска страна там бяха служебният заместник-министър на културата Виктор Стоянов, Антон Марков – генерален консул на България в Солун, Теодора Димова – български писател и други.
Официалното откриване на българския щанд ще бъде днес. „Литература отвъд границите“ е централната тема на българското участие.
Широк кръг от автори и преводачи ще бъдат представени в рамките на панаира. Капка Кънева и Зорница Христова са авторите на детска литература, които ще вземат участие във форума в гръцкия град. Ще бъдат представени и Рене Карабаш, която е в краткия списък за Международната награда „Букър“, Александър Секулов, Яна Букова, Теодора Димова, Тодор Тодоров и Ина Вълчанова, Елена Алексиева, Йорданка Белева, Сотир и Пенко Гелеви и Леони Ходкевич. Преводачите, които ще участват, са Здравка Михайлова, Благородна Филевска-Панагу и Спирос Папас. Българското участие в литературния форум ще бъде закрито с концерт на цигуларя Светлин Русев и Солунския симфоничен оркестър на 10 май от 20:30 ч. в църквата „Свети Георги“, известна като Ротондата, в Солун. Програмата ще включва музика на Панчо Владигеров, Никос Скалкотас и Камий Сен-Санс.