Няма по-добра алтернатива от ЕС, но има едно предизвикателство, за да започнем този път, заяви Мицкоски в слово за националния празник

Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски заяви днес, че за Северна Македония няма по-добра алтернатива от ЕС, но „има едно последно предизвикателство, което стои пред държавата, не за да завърши, а за да започне този път”. Мицкоски каза това в словото си по случай отбелязването на 35-та годишнина от обявяването на независимостта на страната.
Според премиера на Северна Македония компромис с въпроси като идентичност, език и история, означават разрушаване на „нашият АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония, свикано на 2 август) и Илинден (денят на Илинденско-Преображенското въстание, 2 август 1903 г. – бел. ред.)”.
Без да споменава опозицията, в словото си премиерът на Северна Македония я обвини за блокирания път към ЕС. Мицкоски каза още, че „трябва да има диалог”, но „за да има диалог, трябва да има доверие”, като забележката очевидно визираше България.
„Когато чуете всички онези, които самодоволно казват: „решете този проблем” и не осъзнават, че те са тези, които създават този проблем, които, авантюристично, приемайки едно предложение, създадоха условие за нашия напредък към пълноправно членство в ЕС (...). И да, ще го решим (проблема), само трябва търпение. Най-напред трябва да се създаде доверие, а за да се създаде доверие, трябва да се престане да бъдат игнорирани присъдите на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за македонската общност. Трябва да се престане да се отрича правото на моя майчин македонски език, да се престане да бъдат търсени корените на македонския народ, като резултат на решение на комунистическия Коминтерн, а да се приеме като факт, който е от векове. Когато не се приемат фактите, няма доверие, а без доверие - няма и диалог. Диалогът без доверие не ни води доникъде. Той води до нови проблеми и нови поражения”, заяви Мицкоски. Словото му бе излъчено на живо в правителствения канал.
В него премиерът на Северна Македония заяви, че националната амбиция на страната през следващите тридесет и пет години не трябва да бъде само оцеляване, а хората в Северна Македония „да се научат как да печелят в мир, как да произвеждат знания, как да изграждат институции, които няма да зависят от волята на отделен човек” и как от една малка страна да създадат място с големи възможности. Мицкоски отчете и постигнатите от правителството икономически резултати. 
Годишнината от обявяването на независимостта на страната беше отбелязана от множество политици и представители на различни институции.
Според президента на страната Гордана Силяновска днешният ден е „третият Илинден (след въстанието през 1903 г. и първото заседание на АСНОМ, смятано в Северна Македония за „Втори Илинден“ заради съвпадението с историческата дата 2 август – бел. ред.)”. 
„Изградихме функционални (...) институции и развито съзнание за общото благо и държавния и национален интерес. Създадохме натовска армия, която гарантира нашата сигурност. Развихме и развиваме икономика, устойчива на натиск и отворена към световните пазари. Спечелихме приятели и стратегически партньори, които ни подкрепят по дългия и трънлив европейски път. Имаме ясно съзнание за европейска принадлежност и стратегическа цел за европейско членство”, написа Силяновска във Фейсбук.
Според нея „докато празнуваме големия ден (националния празник на страната на 8 септември – бел. ред.), за пореден път констатираме, че през последните три десетилетия и половина сме се сблъсквали с трудни изпитания, блокади и двойни стандарти, които са стимулирали нежелани вътрешни процеси и проблеми”, като емиграцията на млади хора в търсене на по-добър живот.
Председателят на опозиционната партия СДСМ Венко Филипче написа в профила си във Фейсбук: „Нашите предци се бориха да имаме собствена държава. Нашето поколение има задължението да се бори децата ни да искат да живеят в нея, да се бори за европейска (Северна) Македония”. 
Той призова за изграждане на европейска държава, „в която училищата ще се пълнят с деца, вместо да се изпразват, а младите хора ще виждат мечтите и бъдещето си тук”.
 „На 8 септември преди 35 години, избрахме да бъдем господари на собствената си съдба. Днес, три десетилетия и половина по-късно, е време, поне в Деня на независимостта да спрем да се лъжем, че вината за всичко, което не работи, винаги е чужда”, написа председателят на Либерално-демократическата партия Моника Зайкова. 
Тя призова държавата да бъде поставяна преди партията, институциите - преди функциите, а отговорността - преди оправданията.
„Защото, ако още 35 години продължи единствено смяната в креслата, младите хора няма да чакат да сменим държавата – те ще търсят бъдещето си в други държави, независимо от нас”, смята Зайкова, цитирана от медиите в страната.
Председателят на най-голямата албанска партия - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), Али Ахмети смята, че празникът е възможност за припомняне на пътя, който Северна Македония е извървяла, но и за размисъл „каква държава ще бъде оставена на бъдещите поколения”.
В съобщение до медиите Ахмети посочва, че "държавата не е построена за един ден, нито само от една общност, а години наред някои от гражданите, особено албанците и други малцинствени общности, не са се чувствали като равноправна част от нея".
„Двадесет и пет години след Охрид е важно да не забравяме, че резултатите от него не принадлежат само на една общност или една партия. Те са част от трансформацията на самата държава“, пише Ахмети, който предупреждава, че всеки опит Охридското споразумение от 2001 г. да се представи като заплаха за държавата, представлява завръщане към дебат, на който историята вече е дала своя отговор.
„Това е ден, който ни напомня, че държавата се изгражда с общ принос и че бъдещето ни е по-силно, когато се уважаваме взаимно и осигуряваме равенство за всички”, казват по повод празника в съобщение и от коалиционния партньор на управляващите - албанската партия ВЛЕН, според които „интеграцията в ЕС означава по-високи стандарти, повече възможности за гражданите, по-силни институции и по-сигурно бъдеще за младите поколения”.
За председателя на Конституционния съд на Северна Македония Дарко Костадиновски „любовта към родината се изразява не само с уважение към миналото, но и с отговорност към настоящето, чрез зачитане на конституцията, силни институции и последователно върховенство на закона”, написаха на фейсбук страницата си от Конституционния съд.
Отбелязването на 35-та годишнина от обявяването на независимостта на Северна Македония на практика продължи цял месец с различни развлекателни събития, като концерт на Хосе Карерас и мултимедиен спектакъл с участието на 120 артисти, а довечера предстои концерт на френският ди джей Давид Гета, който също не мина без скандал.
Вчера, по време на пресконфенцията за концерта, попитан защо не се публикува сумата на договора за събитието, финансирано с държавни средства, директорът на „Авалон продукция“, която организира концерта, Бобан Милошески отговори: "Дали ви приличам на идиот?". Това предизвика реакция на Сдружението на журналистите в страната, според което неподходящият тон, личните квалификации и снизходителното отношение към журналистите, които имат право да задават въпроси от обществен интерес са неприемливи. 
„Гражданите имат пълното право да знаят, журналистите имат право свободно да задават въпроси. А правителството на Мицкоски, вместо арогантност, има задължението да им каже колко пари струва честването по случай 35-годишнината от независимостта”, реагираха и от опозиционния СДСМ.
На 8 септември 1991 г. в страната, част от някогашната Социалистическа федеративна република Югославия, се провежда референдум с въпрос „Дали сте за суверенна и независима държава Македония с право да влезе в бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия?“, на който, при избирателна активност от 75,7 процента, повече от 96 на сто от гражданите отговарят положително. Референдумът на практика е стъпката към обявяване на независимостта на държавата.
На 25 януари 1991 г., първият многопартиен парламент в Скопие приема Декларация за независимост, с което започва и процесът за обявяване на независимостта на бившата югославска република, който включва референдума на 8 септември същата година.
С решение на парламента на страната от 17 ноември 1991 г. е обявена независимостта на страната и започва процесът на отделяне от СФРЮ.
България е първата страна, която на 15 януари 1992 г. признава новата държава под конституционното й име - Република Македония.