Нови яхтени пристанища, инвестиции в инфраструктурата и водните спортове са сред акцентите в проектите за бъдещето на Черно море, представени в Трабзон

Изграждането на нови яхтени пристанища, създаването на повече възможности за любителите на водни спортове и инвестициите в инфраструктура, която да даде възможности за развитие на морския транспорт и търговията са част от проектите, които бяха представени по време на среща за черноморско икономическо сътрудничество (Blue Economy Summit) в турския град Трабзон. 
На провелия се между 27 и 29 март форум, на който участваха представители на държавни институции и бизнеса от страни с излаз на Черно море, беше дадена заявка, че това море трябва да има нова роля след края на войната между Русия и Украйна и че проектите, които ще дадат възможност за това, трябва да бъдат обмислени и подготвени още отсега. 
„Мисля, че войната оказа много голямо влияние над Черно море както по отношение на търговията, така и по отношение на туризма. След като (войната) свърши, дано това да стане скоро, се надяваме заедно с всички държави, с които споделяме това водно пространство, да създадем нова култура на плаване с яхти, круизи. Смятам, че Черно море ще се развие още повече и в логистично отношение, и по отношение на плаванията с яхти и туризма. То няма да бъде такова, каквото беше преди. Различните дейности, за които може да бъде използвано, ще бъдат развити по-добре и Черно море ще бъде от много по-голяма полза“, заяви пред БТА генералният секретар на Blue Economy Summit Реджеп Илхан Йълдъз. 
Темата за инвестициите в пристанищната инфраструктура, които да доведат до модернизацията ѝ, внедряването на технологии за по-бърза обработка на документите на пътници и товари и развитието на нови товарни и пътнически услуги беше поставена и на среща между председателя на Управителния съвет на пристанището в Бургас Мария Белколева и представители на Инвестиционния и финансов офис към Президентството на Република Турция, която се проведе по предложение на турската страна. 
„Срещата потвърди силния интерес на Турция към инфраструктурни проекти и готовността за участие в публично-частни партньорства, насочени към иновациите и технологиите. Подобно сътрудничество би имало потенциала да ускори развитието на пристанищния сектор в България и да засили регионалната интеграция“, заяви председателят на Управителния съвет на „Пристанище Бургас“ Мария Белколева. 
Наред с подобряването на условията за големите кораби на дневен ред беше поставена и необходимостта от създаване на нови яхтени пристанища по Черноморието. Тя става все по-осезаема заради високите такси и увеличаването на броя на яхтите в Егейско и Средиземно море, което от своя стана вече е довело до изчерпването на капацитета на яхтените пристанища там, обясни председателят на Асоциацията на капитаните на яхти в Турция Юсуф Зия Карагьоз, в която членуват близо 2500 капитани. Според капитана е препоръчително на всеки 150-200 мили да има марина. 
"Държавите, които имат излаз на Черно море, имат близо 30 яхтени пристанища. В Турция няма нито едно. Доколкото знам, в България има 8 яхтени пристанища, в Румъния са 2, в Украйна те са 6, в Русия – 12, в Грузия – 1. В Турция няма нито едно. Яхтеният туризъм се осъществява активно на юг, в Средиземно море, но там се напълни и няма повече възможност. Затова ние трябва обезателно трябва да превърнем Черно море в актив, да го спечелим за икономиката и да докажем, че плаването с яхти може да се осъществява и в Черно море“, заяви председателят на Асоциацията на капитани на яхти в Турция капитан Юсуф Зия Карагьоз.  
„Собствениците на яхти искат предвидимост и комфорт. В този контекст България и Турция могат да развиват обща ценова политика, при която да предложат фиксирани цени. Дори и това да не стане, могат да се обединят, за да може яхтите, които идват тук (в Турция – бел. ред.), да се възползват за даден период и от българските пристанища. Или може да бъде предложен 10-дневен пакет, при който ако дадена яхта ползва два дена от него в Турция, след това (може) да използва другите пет в България и после още три дена отново в Турция“, предложи специалистът по морско право адвокат Тюркер Йълдъръм. 
Превръщането на градовете в запазена марка чрез развитие на водните спортове също беше сред обсъжданите теми. 
„Трябва да бъдат развити спортните училища. Било то в Трабзон или по цялата черноморска (плажна) ивица. Споменах, че всеки спортист създава микроикономика със своето пристигане. Един спортист може да повлияе върху икономиката на пет сектора – хотелиерството, ресторантите, баровете, спортните училища, спортната индустрия. По този начин микроикономиката може да прерасне в макроикономика и да се превърне във важен критерий за финансовото развитие и превръщането на градовете в запазена марка", заяви преподавателят по икономика на спорта д-р Бора Яргъч.  
Срещите в турския черноморски град Трабзон, на които ще бъдат обсъждани идеите за бъдещето на Черно море, ще се провеждат и през следващите пет години. Темата ще бъде повдигната и на капитанска среща в Мармарис през декември т.г., на която организаторите канят и представители от България.