Новият избирателен закон на Северна Македония продължава да е основният политически сюжет в страната

Проектът за нов изборен закон в Северна Македония е поредната „ябълка на раздора” между управляващите и опозицията в страната. Приемането на закона е част от Плана за реформи, за изпълнението на които страната получава средства по Плана за растеж на Европейската комисия (ЕК) за Западните Балкани, като условието е той да бъде приет с консенсус. Въпреки че крайният срок, даден от ЕК – 30 юни беше удължен до 15 юли, консенсусът изглежда далеч, а политическите партии ежедневно си разменят съобщения, в които се обвиняват взаимно за невъзможността законът да бъде приет.
За проектозакона беше създадена работна група от парламентарно представените политически партии, която беше напусната от опозиционния СДСМ, заради начина, по който управляващите приеха отпадането на техническото правителство, което управлява държавата преди парламентарни избори.
Проектозаконът беше внесен в парламента на 29 юни, но той не беше подписан и от друга опозиционна партия – „Левица“, с аргумента, че средствата, предвидени за предизборната кампания не се разпределят справедливо между политическите партии. СДСМ и „Левица“ блокираха закона още в парламентарната комисия, внасяйки общо 13 000 поправки към него, 300 поправки внесе и „Албанска лига“ на Зиядин Села.
За СДСМ големият проблем е предложеното в закона електронно гласуване на избирателите от диаспората, което и в днешно съобщение  определят като опит управляващата ВМРО-ДПМНЕ „да манипулира около 200 000 гласа от диаспората” и като подготовка за "изборна кражба". 
От опозиционната партия не приемат и предложението живеещите извън Северна Македония да гласуват по пощата, тъй като няма разработен механизъм, по който гласуването да бъде защитено, и с аргумента, че в страната трябва да може да се гласува така, както в чужбина.
Приемането на закона за изборите беше тема и преди дни по време на пресконференцията в Скопие на еврокомисаря по разширяването Марта Кос, която окуражи политическите партии да постигнат консенсус по него. Премиерът на страната Християн Мицкоски обяви, че предложеният текст е бил приет от всички партии в работната група, но „Левица“ е отказала да го подпише, заради електората си, което е „политическа гимнастика”, а СДСМ „за да не останат назад” са се присъединили към блокадата на закона.
От ВМРО-ДПМНЕ предложиха опозиционните партии да се разберат какво предлагат, като заявиха, че ще приемат всичко, „само начинът за упражняване на правото на глас на диаспората да се улесни“. Днес в съобщение от партията обвиниха опозиционните сили, че възпрепятстват закона заради едноцифрените си рейтинги, които „са на ниво статистическа грешка”.
Срокът за приемане на новия избирателен закон е следващата седмица и от „Левица“ заявиха, че ще приемат предизвикателството и ще поканят опозиционните партии на среща, но от пресконференциите, които цяла седмица се случват в парламента, видимо позициите на политическите партии са много различни. 
От „Левица“ обвиняват ВМРО-ДПМНЕ, че правят всичко възможно вместо шест избирателни района, страната да бъде един избирателен район, както обещаха преди парламентарните избори, и предлагат да подкрепят гласуването по пощата, ако бъде прието страната да бъде една изборна единица, което би било от полза за малките политически партии.
„Албанска лига“ на Зиядин Села настоява за отворени избирателни листи и избирателен модел с осем избирателни района, а от най-голямата албанска партия ДСИ обявиха, че преговорите по Изборния закон са се провалили и правителството търси „консенсус над консенсуса“, ​​поради което смятат, че следващите избори ще се проведат по стария Изборен закон.
„За Мицкоски Изборният закон не е цел, а оправдание. Той и неговата престъпна група не искат да приемат този закон, за да имат алиби за неизпълнението на Програмата за реформи. Те съзнателно блокират процеса, за да могат да кажат, че „опозицията не го позволява“. А истината е, че не искат ЕС", заяви днес говорителят на СДСМ Богданка Кузеска.
Тя отново заяви, че опозиционната партия не е против гласуването на диаспората, а против "безконтролното и неконтролирано гласуване, което отваря пространство за масови изборни кражби" и попита защо гражданите в Северна Македония са задължени да гласуват, идентифицирайки се с пръстови отпечатъци и строг контрол, а за диаспората се предлага електронно гласуване „без никакъв реален контрол“.