Новият изборен закон в Северна Македония, част от Плана за реформи, свързани с Плана на ЕК за растеж на Западните Балкани, продължава да бъде под сериозен въпрос, след като опозиционните СДСМ и Левица, макар и с различни аргументи, отказват да го подкрепят.
За да бъде подготвен изборният закон в страната беше създадена работна група от парламентарно представените партии, която обаче беше напусната от СДСМ, в знак на протест заради начина, по който управляващото мнозинство, прие без консенсус отпадането на техническото правителство, което управлява страната 100 дни преди парламентарни избори.
За да получи Северна Македония средства от Плана за растеж на Западните Балкани за тази реформа, изборният закон трябва да бъде приет с консенсус в парламента, но от СДСМ реагираха на включеното в него електронно гласуване на избори от диаспората, а от Левица се противопоставиха на разпределянето на средствата в предизборната кампания.
Законопроектът е в ресорната парламентарна комисия, а СДСМ и Левица внесоха общо 13 000 поправки в него.
Според СДСМ диаспората и сега гласува, а възможността за електронно гласуване „отваря пространство за нов електорален грабеж”. Според премиера на Северна Македония Християн Мицкоски обаче след като правителството на СДСМ е изгонило от страната голяма част от гражданите й, сега партията ги наказва за втори път, като не се съгласява с електронното гласуване.
„Той (Мицкоски) иска електронно гласуване да бъде въведено в диаспората без подходящи механизми за контрол, проверка и гарантиране на тайната на вота. Докато всеки гражданин, който гласува в родината си, преминава през строга процедура - проверка на лични документи, подпис в избирателния списък и идентификация с пръстов отпечатък, Мицкоски иска за приблизително 200 000 потенциални избиратели в диаспората да няма същите правила и да няма никакъв контрол. Днес, когато подкрепата за правителството намалява, е оправдан въпросът дали Мицкоски отново се опитва да навакса загубените гласове в (Северна) Македония чрез неконтролирана електронна система за гласуване. Освен това, няма причина за това решение да се бърза. Планирано е то да започне да се прилага едва през 2029 г. Имаше достатъчно време правителството да оттегли предложението, да отвори истински обществен дебат и да осигури политически консенсус относно изборните правила, които ще се ползват с доверието на всички”, заяви на пресконференция депутатът от СДСМ Йована Тренчевска, според която 10 000 от внесените в парламента предложения за поправки в закона са именно на СДСМ.
„Ако се страхуват за парламентарните избори, казваме да се даде възможност на диаспората да участва електронно от следващите президентски избори”, заяви в отговор на журналистически въпрос по време на посещението си в Неготино Мицкоски, според когото другата опозиционна партия – Левица, е отказала да подпише предложението за изборния закон в последния момент, въпреки че в работната група от ВМРО-ДПМНЕ са приели всичко, което от Левица са предложили.
„Нашето послание беше ясно: ще приемем всичко (което опозицията предложи). Не ви харесва гласуването да е с кръгче, добре, дайте поправка, ще я приемем. Не ви харесва начинът на подаване на жалби след гласуването, добре, кажете как, ще приемем всичко. Но нашата червена линия е вотът на диаспората, защото диаспората трябва да се чувства свързана с Родината си, защото нашата цел, като правителство, е един ден да върнем тази диаспора обратно у дома. Ако прекъснем този канал и те не чувстват, че принадлежат към Родината си, какъв ще бъде мотивът им да се върнат отново у дома”, заяви Мицкоски, според когото за въвеждане на електронно гласуване за диаспората има и икономически мотиви, тъй като за гласуване в дипломатическо-консулските представителства на Северна Македония се харчат милиони евро.
„Надявам се, че най-накрая СДСМ и Левица, ще оставят политическите си мотиви в политическото си блато.... Все още има време да се осъществи тази реформа. Убеден съм, че те ще оставят настрана политическите си интереси и ще дадат приоритет на националните интереси”, заяви Мицкоски.
Избирателният закон, в който трябва да бъдат включени забележките на ОССЕ, е част от онези реформи, за които страната получи гратисен период от шест месеца и които трябваше да бъдат завършени до края на юни.