Новият лидер на кипърските турци Ерхюрман буди сдържан оптимизъм сред кипърските гърци

Новоизбраният лидер на кипърските турци Туфан Ерхюрман не е Ерсин Татар, но не е и Мустафа Акънджъ, коментира гръцкоезичното кипърско издание „Филелефтерос“ в обзор за перспективите за разрешаване на кипърския въпрос, които дава резултатът от президентските избори в окупирания от Турция Северен Кипър в неделя.
Изданието сравнява новия президент на признатата само от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР) с двамата му предшественици – досегашния лидер на кипърските турци Ерсин Татар, категоричен привърженик на позицията на Турция за решение на кипърския въпрос чрез две отделни държави и предишния, Мустафа Акънджъ, радетел за федеративно решение, което го въвлече в конфликт с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
„Филелефтерос“ коментира, че неочаквано убедителната победа на Ерхюрман над Татар с почти 63 процента от гласовете със сигурност изпраща политически послания. Кипърските турци, заедно с част от заселниците от Турция на острова след окупацията на северната му част през 1974 г., изпращат посланието, че не искат менторството на Анкара, „налагането на забрадката“ и пълния политически контрол на Турция над тях.
Изданието обаче призовава за реализъм, доколкото независимо от обстоятелството, че Ерхюрман в миналото е изразявал предпочитанията си към федеративното решение (позиция, която обаче не беше изразена категорично в предизборната му кампания), е труден въпрос доколко който и да било лидер на кипърските турци може да реализира политическата си воля. 
Вестникът пише, че особено значение има коментарът на турския адмирал от резерва Джем Гюрдениз, смятан за теоретик на турската догма за „Синята родина“ (т.е. за правата върху моретата, за които претендира Турция), който отбеляза, че изборът на Ерхюрман отбелязва „един нов етап на ниво политическа реторика“, макар че „не променя коренно геополитическия баланс“.
Гюрдениз заявява в социалните мрежи, че народът на кипърските турци е показал противопоставянето си „на политиката, която се намесва вътрешно и външно в начина му на живот“, но и подчертава, че въпреки привидната „зелена светлина“ за перспективата за федерация, геополитиката в Източното Средиземноморие не се определя от текущия политически баланс, а от баланса на силата.
„Действителната сила не идва от дипломацията, а от турското военно присъствие на острова. Родината майка (Турция), родината чедо (СКТР) и Синята родина са едно неделимо цяло. Турция и СКТР бяха основани с меч – (и) държавите, които бяха основани на борсата, не могат да променят този факт“, пише Гюрдениз.
Кипърският вестник заключава, че отговорът на въпроса дали Ерхюрман може да застане срещу политическите цели на Анкара е, че в най-добрия случай той ще играе по-премерен, може би и по-европейски „танц“, но това няма да бъде достатъчно, за да бъде разчупена матрицата на съществуващата ситуация. „Защото колкото и да се сменят танцьорите, музиката винаги се свири от Анкара“, пише „Филелефтерос“.
Кипърската телевизия „Сигма“ цитира и първото интервю на Ерхюрман за проправителствена турска медия, вестник „Тюркийе“, в което той се опитва да отхвърли впечатлението на част от турските медии, че изборът му означава вероятен разрив с Ердоган. „Връзката ни с Турция е особена. Тя не може да се сравни с никоя връзка между които и да било две държави. Гаранцията на Турция е от жизненоважно значение за кипърските турци“, казва новоизбраният президент на СКТР.
„Никой не трябва да се съмнява, че ще се заема с ключовите въпроси в съгласие и хармония с Анкара“, добавя Ерхюрман и отбелязва, че тесните консултации с Турция са крайъгълен камък във външната политика и политиката по отношение на кипърския въпрос на СКТР.
Ерхюрман съобщава, че е турският президент Ердоган му се е обадил по телефона след избора му и са провели „топъл и символичен“ разговор. „Ще отида в Анкара след церемонията по полагането на клетва“ в петък, каза новоизбраният лидер на кипърските турци.
За резервите към него в някои турски медии той заяви: „Знам, че са се формирали определени предразсъдъци в Турция, но съм сигурен, че тези предразсъдъци ще се разсеят много бързо с правилната и здравословна комуникация, която ще установим след клетвата“.
„Сигма“ все пак заключава, че действителното изпитание за Ерхюрман ще дойде, когато му се наложи да реши дали ще възприеме турските планове за кипърския въпрос или ще им се противопостави, особено по отношение на модела за разрешаването му.