Икономическата интеграция в региона на Югоизточна Европа може да увеличи икономическите възможности и нашата способност да се справим с глобалната конкуренция. Всички ще спечелим повече, ако успеем да интегрираме по-добре нашите икономики. Това заяви в интервю за БТА министърът на външните работи на Румъния Оана Цою, която участва днес в Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Форумът отбеляза 30-та годишнина от учредяването на инициативата за регионално сътрудничество, инициирана от България през 1996 година. БТА потърси за интервю по този повод представителите на всички съседни държави: Гърция - министъра на външните работи Георгиос Герапетритис, Румъния - министъра на външните работи Оана Цою, Северна Македония - президента Гордана Силяновска, Сърбия - министър-председателя Джуро Мацут и Турция - министъра на външните работи Хакан Фидан.
Сред участниците в срещата бяха президентът на Словения Наташа Пирц Мусар, президентът на Албания Байрам Бегай, президентът на Черна гора Яков Милатович, президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова, изпълняващата длъжността президент на Косово Албулена Хаджиу и Денис Бечирович - председателстващ Председателството на Босна и Херцеговина.
Във форума участваха и министър-председателят на Молдова Александру Мунтяну и министърът на външните и европейските въпроси на Хърватия Гордан Гърлич Радман.
На срещата България предаде на Румъния председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Пред БТА румънският външен министър Оана Цою представи трите основни приоритета на румънското председателство на инициативата в сферата на политиката, икономиката и инвестициите в бъдещето, младите хора и обществото като цяло.
Румъния и България отдавна подкрепят процеса на разширяване на ЕС, защото той засяга пряко нашите съседи, каза Оана Цою. Тя постави акцент и на преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС, защото бюджетът на съюза съдържа компоненти, свързани с разширяването, инфраструктурата, свързаността и сигурността по границите. По думите ѝ всички тези области засягат пряко и страните от Източна Европа и Западните Балкани.
Румънският външен министър се спря и на ползите за Румъния и България от икономическата интеграция в рамките на ЕС, като отбеляза, че двустранният търговски обмен е преминал прага от 11 милиарда евро, а над 3000 компании във всяка от страните работят на територията на другата.
Министърът на външните работи на Румъния говори и за общите инициативи в сферата на сигурността, като открои съвместните усилия на Румъния, България и Турция за разминиране в Черно море и общите усилия на Букурещ и София за създаване на Европейски център за морска сигурност в рамките на Европейската концепция за сигурност.
„Ще продължим да работим заедно в този формат на сътрудничество, (...) за да прокараме и в рамките на Европейския съюз това общо послание на региона за свързаност, икономически възможности, колективна сигурност и особено - общ стремеж към европейско бъдеще“, заяви Оана Цою пред БТА след края на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Следва пълният текст на интервюто:
- Румъния поема от България щафетата в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в момент, в който инициативата отбелязва своята 30-та годишнина. Какви ще бъдат основните стратегически приоритети на Румъния по време на нейното председателство?
- Благодаря за топлото посрещане, което имахме днес в София. Госпожа президентът по-рано направи може би едно от най-сърдечните изявления по адрес на Румъния. Тя каза, че от тази страна на Дунава има хора, които ни обичат. Сега е моментът да върна тази добра мисъл. Гражданите на България трябва да знаят, че отвъд Дунава имат съседи, които са им близки, съюзници и които много обичаме.
Нашите приоритети за следващата година се основават на три основни стълба. Първият стълб е политическият, тъй като става дума за приоритет на страните от региона, свързан с разширяването на Европейския съюз и процеса на присъединяване.
Румъния, както и България, отдавна подкрепяме този процес, най-вече защото той засяга пряко нашите съседи. Вярваме, че през този месец - юни, ще завършим отварянето на клъстерите в преговорите с Молдова и Украйна. Всъщност премиерът Мунтяну от Република Молдова беше днес заедно с нас.
Тази политическа координация идва и в подходящ момент, а именно припокриването с преговорите по бюджета на Европейския съюз - многогодишната финансова рамка. И споменавам това, защото този бюджет има компонент, свързан с разширяването, има компонент, свързан с инфраструктурата, компонент за свързаността, и със сигурност говорим и за сигурността по границите. Всички тези области засягат пряко и страните от Източна Европа, страните от Западните Балкани и искаме да се уверим, че в процеса на тези преговори отчитаме и общата позиция на региона и използваме този формат в тази посока.
Всичко това е приоритет за Румъния, както и за България, и за целия Европейския съюз, за собствените му проекти за свързаност - независимо дали става дума за влакове, пътища, мостове или за енергийна инфраструктура, инфраструктура за данни. Всички те са от съществено значение както за икономиката в момента, така и за бъдещите възможности, като например тези, които се откриват в областта на изкуствения интелект, а тези бъдещи възможности изискват и по-голямо потребление на енергия. В това отношение трябва да кажем, че Румъния вече е доставчик на енергия, производител на енергия, и знаем, че през следващата година ще увеличим този потенциал чрез проектите, които имаме в Черно море, като например „Нептун Дийп“.
Втори важен стълб са икономиката и обществото, защото знаем, че всички ще спечелим повече, ако успеем да интегрираме по-добре нашите икономики.
Между Румъния и България, разбира се, това вече функционира и благодарение на общата ни принадлежност към Европейския съюз. Преминахме прага от 11 милиарда евро в двустранния търговски обмен. Има над 3000 компании във всяка от страните, които оперират на територията на другата страна, но е очевидно, че едно икономическо разширяване и в региона и по-добрият достъп на доставчиците от съседните страни към производствените вериги на територията на нашите страни, може да увеличи икономическите възможности и, в крайна сметка, нашата способност да се справим с глобалната конкуренция.
Третият стълб е инвестицията в бъдещето. Става дума за инвестиция в устойчивостта на обществото, в младите хора, в гражданското общество, в съвместното укрепване на способността ни да се справяме с предизвикателствата, които усетихме и през последните години, предизвикателства, които вероятно ще се засилят. И тук говорим за кибератаки, за способността да увеличим устойчивостта на обществото към кампаниите за дезинформация, за насърчаването на независимата журналистика, за укрепването на гражданското общество, за да защитим правата на човека и тези съществени елементи по начина, по който функционират демокрациите.
- Как пълноправното членство на Румъния и България в Шенгенското пространство променя динамиката на сътрудничеството в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа?
- На първо място, присъединяването към Шенгенското пространство веднага доведе до значително ускоряване на транзита от една страна. От друга страна - все пак става дума за процес, който според Румъния беше неоправдано дълго забавен. Водим този разговор и със страните от региона, които искат по-лесен транзит през границата, дори по време на преговорите по присъединяване, тъй като го смятат за преходна мярка, която би спомогнала за постепенната им интеграция.
Обсъдихме също така поне две мерки, които са доказали своята ефективност и които ще подкрепим през тази година: интегрирането в общата платежна система на Европейския съюз, както и инициативата „Roam Like at Home“ – роуминг, който ще позволи по-лесни и достъпни разговори между гражданите на нашите страни. Това е особено важно за Румъния, тъй като имаме румъноговорящо малцинство в няколко страни от региона, а това ще позволи по-добра връзка между семействата.
- Предвид усложнения контекст със сигурността в Черноморския регион как Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа може да послужи като платформа за противодействие на хибридните заплахи и укрепване на регионалната устойчивост?
- Румъния е страна, която вече участва в общите формати в сферата на сигурността. Например, ние ръководихме мисията „Еуфор-Алтея“ и продължаваме да имаме най-голям принос в Босна и Херцеговина, участваме и в мисията „КейФОР“ – формати на НАТО, свързани и с общия европейски принос.
Имаме общ формат с България и Турция в усилията за разминиране, които са от съществено значение за сигурността в Черно море. Искаме да го разширим и по отношение на защитата на подводните кабели.
Всъщност Румъния и България работим заедно по концепцията на Европейския съюз за Център за морска сигурност и имаме добри новини: след почти една година съвместна работа по този формат, сме готови да го включим в Европейската стратегия за сигурност. И, разбира се, имаме очакването, че отвъд финансирането на нашите страни, това ще се отрази и в достъпни възможности за финансиране на стратегически проекти на европейско ниво.
В рамките на този процес на сътрудничество искаме проектите, които вече реализираме в други формати, да могат да служат за пример на държави, които искат да участват в подобни проекти или да бъдат допълнение към това, което правим в този формат.
- Как виждате бъдещото партньорство между София и Букурещ след официалното предаване на председателството на инициативата?
- Председателството на Румъния започва на 1 юли и ще продължи до 1 юли 2027 година. През юни 2027 година ще бъдем домакини на срещата на върха в Румъния, точно както днес тя беше успешно проведена тук в София. Ще продължим да работим заедно в този формат на сътрудничество, но и, разбира се, заедно с Гърция, заедно със Словения, заедно с Хърватия, за да прокараме и в рамките на Европейския съюз това общо послание на региона за свързаност, икономически възможности, колективна сигурност и особено - общ стремеж към европейско бъдеще.
По време на румънското председателство, между другото, партньорството ни с България има и два важни повода за празнуване – 20 години откакто заедно влязохме в Европейския съюз и 150 години, откакто нашите страни си спечелиха място на европейската карта. За Румъния тази част от нашата обща история е много важна – приносът на Румъния за независимостта на България и общата история, свързана с присъствието на кралското семейство (има се предвид румънската кралица Мария, която строи своя лятна резиденция в Балчик, известна днес като Дворецът в Балчик – бел. прев.). Но и сред днешните поколения продължава да съществува например обичаят да се преминава Дунава, за да се отдаде почит на онези, които за съжаление са загинали в съответните войни и са погребани в другата държава.