Организацията на тюркските държави подкрепи развитието на енергийния коридор Азербайджан – Грузия – Турция – България в декларация след лидерска среща в Анкара

Лидерите от Организацията на тюркските държави, които проведоха тринайсетата си среща на върха в Анкара, домакин на която беше турският президент Реджеп Тайип Ердоган, подписаха декларация, която включва точка за подкрепа на развитието на енергиен коридор Азербайджан – Грузия – Турция – България. Текстът на декларацията е публикуван на официалната интернет страница на Организацията на тюркските държави.
„Подчертаваме стратегическата роля на тюркските държави за осигуряване на регионална и глобална енергийна сигурност чрез основните съществуващи и планирани инфраструктурни проекти, включително тръбопровода Баку – Тбилиси –Джейхан и Южния газов коридор. Приветстваме напредъка по зеления енергиен коридор Централна Азия – Азербайджан, включващ Азербайджан, Казахстан и Узбекистан, и подкрепяме развитието на коридора Азербайджан – Грузия – Турция – България и зеления енергиен коридор Каспийско море – Черно море – Европа“, пише в текста на Декларацията от Анкара, която беше подписана в края на срещата. 
Темата за създаване на нова енергийна връзка между Азербайджан, Грузия, Турция и България чрез полагане на захранващи кабели беше тема на разговори и при срещата на външния министър на Турция Хакан Фидан и азербайджанския му колега Джейхун Байрамов на 15 септември тази година. Тогава Байрамов заяви, че с осъществяването на нови проекти в областта на зелената енергия наяве ще излезе много голям потенциал в преноса на алтернативна енергия не само за пазарите в Азербайджан и Турция, но и за пазарите в Европа. 
Организацията на тюркските държави е съставена от пет страни членки. Това са Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, а сред държавите наблюдатели са Унгария, Туркменистан и т.нар. Севернокипърска турска република (призната само от Турция – бел. ред). На 29 октомври в Анкара заседаваха външните министри, а на 30 октомври – държавните ръководители на страните. 
Политическият диалог, засилването на възможностите за съвместни действия, сътрудничеството в областта на енергетиката, отбраната и отбранителната индустрия, търговията, дигиталната трансформация бяха сред обсъдените теми. Специален акцент беше поставен върху възможността за свързване на Азия и Европа чрез Средния коридор и засилването на икономическата устойчивост. 
Декларацията от Анкара включва 163 точки, които засягат дейностите на Организацията на тюркските държави в сферата на политиката, дипломацията, сигурността, икономическото сътрудничество, сътрудничеството между институциите и народите. 
По отношение на икономиката се открояват точките, свързани с уеднаквяването на производствените стандарти, развитието на търговията и надграждането на сътрудничеството в областта на митническите дейности. Текстовете в документа подкрепят дигитализацията като способ за постигането на тези цели. Те насърчават също така създаването на механизми за по-бързо преминаване през митнически процедури и граничен контрол по отношение на земеделската продукция. 
Ключово място в документа заема също така развитието на транспортните коридори. Сред тях се откроява пълноценното използване на ж.п. линията Баку (Азербайджан ) – Тбилиси (Грузия) – Карс (Турция), развитието на Зангезурския коридор, ж.п. линията „Китай – Киргизстан – Узбекистан и свързването им със „Средния коридор“, което да улесни търговията между Азия и Европа. 
Документът също така подчертава необходимостта от осъществяването на проекта за изграждане на Трансафгански коридор, който да засили на регионалната свързаност и търговския обмен между Средна и Източна Азия. В този контекст лидерите насърчават създаването на Стратегия за транспортни коридори на Организацията на тюркските държави, както вземане на мерки по отношение на преминаване на границите и фериботните връзки по маршрута на Средния коридор, които да доведат до скъсяване на времето за доставки на товари. 
Преди началото на срещата на върха турският президент посрещна държавните ръководители и представители на страните от организацията в президентския дворец в Анкара и се снима с тях. Във форума обаче не взе участие президентът на Азербайджан Илхам Алиев, въпреки че получи лична покана от Ердоган. Като него представител в срещата участва външният министър на страната Джейхун Байрамов.
Отсъствието на президента на Азербайджан беше обяснено с натоварената му програма, но според коментатори вероятната причина за това е полемиката между Турция и Азербайджан заради решението на азербайджанското правителство от септември да забрани достъпа до учебните заведения на момичетата с хиджаб (традиционна мюсюлманска забрадка) и критиките по темата на дългогодишния вече бивш съветник на Ердоган Октaй Сарал, чиято оставка също беше обвързана с това в коментари в турските медии. 
Макар и да не спомена конкретно името на президента на Азербайджан Илхам Алиев, в изказването си при откриването на форума Ердоган заяви, че Турция отдава значение на подкрепата за засилването на ролята на жените в обществото и изтъкна, че „в семейната снимка на тюркския свят няма място за разделение и спорове“.