Скандалът, наречен "Предътъргейт" (Predatorgate), избухна през 2022 г., след като финансов журналист и лидер на лявоцентристка политическа партия заявиха, че са били обект на държавно наблюдение чрез зловредния софтуер за телефони "Предътър" (Predator), който е водещ продукт на "Интелекса" (Intellexa) за шпионаж.
Случаят доведе до уволнението на ръководителя на държавната разузнавателна служба (ЕИП) и на началника на кабинета на министър-председателя.
По-късно следи от "Предътър" бяха открити в десетки телефони.
Правителството на премиера Кириакос Мицотакис отрече каквато и да е политическа намеса в подслушването. Управляващите определиха следенето на телефона на политически опонент като грешка, като посочиха, че премиерът не е бил запознат със случая.
През 2023 г. правителството на Мицотакис оцеля след вот на недоверие, внесен във връзка с подслушването.
През февруари съд призна израелския основател на "Интелекса" (Intellexa) Тал Дилиан и три други лица за виновни за нарушаване на поверителността на личните данни в периода 2020–2021 г. Всеки от тях получи присъди от общо 126 години и осем месеца затвор. Присъдите се обжалват. Реално изтърпяваният срок на присъдите е ограничен до осем години до момента на произнасянето на съда по обжалването.
През март Дилиан заяви, че присъдата е неоснователна и че няма да бъде изкупителна жертва. Той посочи, че технологията за наблюдение е била продавана само на правителства и че те носят отговорност за начина, по който се използва. Заседанието по обжалването е насрочено за декември.
Сега осем души, чиито телефони са били заразени с "Предътър"(Predator), са завели дело срещу "Интелекса" (Intellexa) и 13 физически лица, включително Дилиан, съобщи днес адвокатът им Захариас Кесес. Той добави, че ще последват и други искове.
Всеки от ищците претендира за 1 милион евро обезщетение за неимуществени вреди заради "незаконното нарушаване на личния им живот, поверителността на комуникациите и личните им данни", каза Кесес. Очаква се делото да се разглежда през април, допълва Ройтерс.