Политическата криза в Косово се заплита след осъдителните присъди срещу бившите лидери на разформированата Армия за освобождение на Косово

Решението на Специалния съд за Косово в Хага от 16 септември да осъди четирима бивши лидери на разформированата Армия за освобождение на Косово (АОК) на между 13 и 25 години затвор по обвинения във военни престъпления по време на войната в Косово през 1998-1999 г. предизвика остри политически реакции в Косово и Албания и доведе до ежедневни протести в Прищина.
Бившият президент на Косово Хашим Тачи и Якуп Красничи получиха по 25 години затвор, Кадри Весели – 18 години затвор, а Реджеп Селими – 13 години затвор. Защитата на четиримата бивши командири официално откри процедура за обжалване на присъдите им, която според косовски медии може да продължи с години, а най-голямата опозиционна Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK), която е приемник на АОК, внесе искане за изменение и допълнение на косовския закон за Специалния съд за Косово и Службата на специалния прокурор в Хага.
Присъдите обаче идват на фона на продължаваща политическа криза в Косово, чийто парламент трябва да постигне консенсус за избора на президент до 6 октомври, за да избегне нови предсрочни парламентарни избори.
Президентът на Косово се избира от парламента чрез три кръга гласуване, които изискват квалифицирано мнозинство от 80 от общо 120 депутати на първия или втория кръг и абсолютно мнозинство от поне 61 на третия, което прави процеса до голяма степен зависим от постигането на политически компромис между партиите.
На този фон решението на съда в Хага успя да обедини косовските депутати около вече приета парламентарна декларация, свързана с присъдите срещу бившите командири на АОК, но искането за изменение на закона за съда в Хага влезе в политическата игра на партиите по въпроса за избора на президент.
Какво представлява Законът за Специалния съд за Косово и Службата на специалния прокурор в Хага?
Специалният съд за Косово в Хага – известен още като Специализираните състави за Косово – беше създаден през 2015 г. от косовския парламент, за да разглежда дела за военни престъпления основно срещу бивши бойци от АОК, припомня английската редакция на Радио Свободна Европа. Съдът е част от косовската съдебна система, но работи с международни съдии и адвокати и се намира в Хага, Нидерландия. Една от причините съдът да бъде там са опасения от сплашване на свидетели.
Разследването на тези престъпления и създаването на съда бяха инициирани след доклада на специалния докладчик на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Дик Марти, представен на 7 януари 2011 г. В доклада на Дик Марти се твърди, че членове на АОК са били замесени в трафик на наркотици, отвличания и убийства, както и трафик на хора и органи в края на 90-те години на миналия век и началото на новото хилядолетие. Съдът започна изслушвания през декември 2018 г., а делото срещу Тачи, Красничи, Весели и Селими започна на 3 април 2023 г.
Специалният съд за Косово и Службата на специалния прокурор в Хага са създадени, за да гарантират независими, безпристрастни и справедливи наказателни производства по твърдения за тежки международни и трансгранични престъпления, извършени по време и след конфликта в Косово и престъпления, описани в доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 2011 г., които са били обект на разследване от разследваща работна група на Специалната прокуратура на Република Косово.
Войната в Косово приключи през юни 1999 г. след въздушни удари на НАТО срещу СР Югославия, които доведоха до изтеглянето на сръбските войски от областта. През 2008 г. Косово обяви независимост от Сърбия, която Белград не признава. Двете страни водят диалог под егидата на ЕС за нормализиране на отношенията си.
Какво предвижда инициативата на ДПК за промени в закона за съда в Хага?
Проектоизмененията на закона, внесени миналата седмица от Демократическата партия на Косово (ДПК), предвиждат ограничаване на юрисдикцията на Специалния съд за Косово в Хага до престъпления, споменати в доклада от 2011 г. на ПАСЕ, който разглежда, наред с други неща, твърдения за трафик на органи след войната в Косово, отбелязва РСЕ.
ДПК предлага промяна на периода, с който Специалният съд за Косово в Хага се занимава: от януари 1998 г. – декември 2000 г. на 1 юли 1999 г. – декември 2000 г. Сред предложенията на партията е и максималната присъда, която може съдът да определи, да бъде 15 години лишаване от свобода.
Проектоизмененията предвиждат наказанията да бъдат изтърпявани в Косово, а осъдените да могат да бъдат обект на помилване от страна на косовския президент.
Лидерът на ДПК Бедри Хамза заяви миналата седмица, че предложеният от партията проектозакон не предвижда закриването на Специалния съд за Косово в Хага. „Ако парламентът е определил тази юрисдикция, парламентът има и отговорността да преразгледа закона, когато сметне, че той вече не отразява целта, за която е бил приет. Проектозаконът прави точно това“, каза Хамза, цитиран от „Економия онлайн“.
Към момента инициативата на ДПК за изменение на закона за Специалния съд за Косово в Хага се разглежда от правния отдел на Министерството на правосъдието и Министерството на финансите на Косово. Косовският премиер Албин Курти заяви, че искането на ДПК за изменение и допълнение на косовския закон за Специалния съд за Косово и Службата на специалния прокурор в Хага ще получи отговор до края на седмицата.
РСЕ посочва, че усилията за промяна на закона, въз основа на който косовският парламент е основал съда в Хага, са се увеличили, но, като се позовава на правни експерти, отбелязва, че постигането на тази цел е много по-трудно, отколкото може да изглежда.
Членовете на косовския парламент имат правото и правомощията да инициират изменения и допълнения на закона за съда в Хага, но преди това трябва да се уверят, че не нарушават международните ангажименти, които Косово е поело, казва Ехат Мифтарай, директор на Косовския институт за правосъдие (IKD) пред РСЕ.
От Специалния съд за Косово в Хага заявиха днес в отговор до медията, че не са проведени консултации с тях относно инициативата за изменение на закона за съда.
Политическата криза в Косово и измененията на закона за Съда за Косово в Хага като условие за политическо споразумение
Косово е обхванато от продължителна политическа криза след парламентарните избори без категоричен победител през февруари 2025 г. През последните 18 месеца в страната бяха проведени общо три вота – редовните избори през февруари 2025 г. и предсрочните през декември 2025 г. и юни 2026 г., които не доведоха до изход от задънената улица.
След последните избори на 7 юни 2026 г. Движение „Самоопределение“ на премиера Албин Курти спечели 47,13 процента от гласовете или 53 места в 120-местния парламент. След дълго забавяне заради застой в преговорите за президент в средата на септември парламентът на Косово одобри ново правителство, ръководено от Курти. Конституционният съд на Косово обяви новоизбраното правителство за легитимно и даде срок на косовските депутати да изберат нов президент на страната до 6 октомври.
До момента общ кандидат за президент беше представен единствено от управляващата партия Движение „Самоопределение“ на премиера Албин Курти и опозиционния Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) на Люмир Абдиджику, като двете политически сили разполагат с общо 71 места в парламента. Общият кандидат на „Самоопределение“ и ДСК, университетският преподавател Беким Сейдиу, обаче обяви впоследствие, че оттегля кандидатурата си, тъй като част от депутатите на ДСК отказаха да го подкрепят. 
На 29 септември лидерът на опозиционната Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) Бедри Хамза заяви, че ръководената от него политическа сила – която има 22 места в парламента – би била в готовност да преговаря за избора на нов президент, ако косовският парламент приеме депозирано от нея искане за изменение и допълнение на косовския закон за Специалния съд за Косово и Службата на специалния прокурор в Хага.
От своя страна косовският премиер, цитиран от „Коха диторе“, изрази оптимизъм вчера, че нов президент ще бъде избран до 6 октомври, когато изтича крайният срок за това.
Курти заяви, че оптимизмът му по отношение на въпроса с президента е вдъхновен от гласуването с 99 гласа „за“ на декларацията, противопоставяща се на констатациите в осъдителната присъда на Специалния съд срещу четиримата бивши лидери на АОК, приета в косовския парламент в понеделник. Той заяви, че за да се предприемат стъпки по изпълнението на точките от декларацията, трябва да бъдат избегнати нови предсрочни парламентарни избори (т.е. да бъде избран президент – бел. ред.), пише още вестникът.
В тези условия решението, което косовското правителство ще вземе до края на седмицата относно искането на ДПК за промяна на Закона за Специалния съд за Косово – чието приемане ДПК обвързва с евентуалната си подкрепа за нов президент – може да определи дали страната ще отиде на нови предсрочни избори.