Потопена преди над половин век, църквата "Св. Никола Летни" край с. Маврово, Северна Македония, продължава да привлича посетители

Потопената църква „Св. Никола Летни” в близост до с. Маврово е едно от уникалните неща, които могат да се видят в Република Северна Македония. Построена през 1856 г. от мрамор и гранит в тогавашното Мавровско поле, днес дори през лятото във вътрешността й не може да се стъпи, а през по-влажните пролет, есен и през зимата често цялата е под водите на Мавровското езеро, заобиколено от високите планини Бистра, Шар планина и прохода Влайница.
Преди години на мястото на днешното Мавровско езеро през Мавровската котловина е протичала Мавровска река. С изграждането на хидровъзел Маврово през 1957 г. обаче, пътят на реката е преграден от голям бент и котловината започва да се пълни с вода. Около новопоявилото се езеро се е оформил и най-големият национален парк в Северна Македония – парк Маврово, а под водата остават части от няколко села, които са се намирали наоколо, както и самата църква. 
Докато къщите са разрушени, основната селска църква "Св. Никола Летни" оцелява и при отдръпване на водите при засушаване, изглежда сякаш е на брега.
Построена е като трикорабна църква с петстранна апсида, камбанария, мраморен олтар, ценен иконостас и икони от Дичо Зограф, а стените са изградени от големи блокове гранит. По-възрастните жители на Маврово разказват, че при построяването на църквата е използван качествен камък, а при зидането й е била използвана майсторска техника, т. нар. зъб в зъб. Според преданията за изграждането на църквата е платено със златни монети от жителите на Маврово, които по това време били гурбетчии. 
Днес, въпреки идеите за защита и възстановяване на църквата, които са се появявали в годините, покривът й е напълно срутен, във вътрешността й могат да бъдат видени паднали колони, гробове, съвременни икони, оставени от посетители при отдръпване напълно на водата в периоди на засушаване, на входа й има и оставени свещи и остатъци от недогорели свещи, а преминаващите по пътя често се отбиват до църквата, която макар и повече от половин век под във вода, продължава да предизвиква интерес.