Повече от половината румънци смятат, че Русия трябва да се оттегли и да върне окупираните територии на Украйна, показва проучване


Повече от половината румънци или 53,3 процента смятат, че Русия трябва да се оттегли и да върне окупираните територии на Украйна. Това показва най-новото проучване на социологическата агенция ИНСКОП, публикувано днес в интернет.
Поддръжници на идеята са предимно симпатизанти на три от четирите управляващи партии в Румъния – Социалдемократическата, Национално-либералната и Съюз за спасение на Румъния, жени и млади хора под 30-годишна възраст.
Според други 35,4 на сто от анкетираните Украйна трябва да направи отстъпки на Русия, за да спре конфликта.
Като отговорна за войната 54,9 процента посочват Русия, 14,1 на сто - Украйна, 9 процента – Европейския съюз и 7,7 процента - САЩ.
Русия
Едва 3,6 процента смятат, че Румъния е много добре подготвена да се изправи пред евентуална атака от страна на Русия, 51,4 процента мислят обратното.
На въпрос кои организации/държави биха защитили Румъния в случай на нападение от страна на Русия, 66,6 процента от анкетираните посочват НАТО, 47,7 на сто  – Франция, 46,6 процента  – САЩ, 44,6 на сто – Германия и 38,1 процента Великобритания.
В случай на война, в която Румъния бъде нападната, 48 процента от анкетираните биха се сражавали, за да защитят страната си, 19,7 на сто биха емигрирали, докато войната не приключи, 4,7 процента биха получили медицинско свидетелство за негодност за бой, 7 на сто биха правили нещо друго.
Румъния трябва да сваля руски дронове, прелитащи над румънска територия, смятат 72,9 процента от участниците в проучването, докато 19,9 на сто са на противоположното мнение. 7,1 процента не знаят или не отговарят.
Американски войски в Румъния
От запитаните 47,9 процента смятат, че възможността за изтегляне на американски войски от Румъния би засегнала значително сигурността на страната. Според 26,2 на сто американските войски могат да бъдат заменени с такива от европейски съюзнически държави, докато 19,9 процента казват, че това изобщо не би засегнало сигурността на Румъния.
Данните показват още, че за 48,6 процента от анкетираните придобиването на съвременни оръжия от САЩ и Европа помага за укрепване на румънската армия.
НАТО и разходите за отбрана
Според 40,9 на сто от запитаните ако държава от НАТО бъде нападната, Румъния трябва да участва военно в защитата й. За 27,4 процента предоставянето на хуманитарна помощ е достатъчно, 19,6 на сто биха предпочели неутралитет.
Мнозинството от 74,4 процента одобряват увеличаване на разходите за отбрана, 67,1 на сто са за повторно въвеждане на задължителна военна служба. Подкрепа за обучение и провеждане на курсове по първа помощ за граждани дават 92,7 процента от анкетираните, 80,8 на сто са за обучение на оператори на дронове, 48,1 процента са за провеждане на курсове по стрелба в гимназиите.
Доверието в международните лидери
Проучването на ИНСКОП оценява и нивото на доверие в съответните политически и институционални лидери. Така президентът на САЩ Доналд Тръмп и френският президент Еманюел Макрон водят класацията, като по 33 процента от румънците декларират, че им имат голямо или доста голямо доверие.
Следват ги председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (23,7 процента), украинският президент Володимир Зеленски (23,1 процента) и германският канцлер Фридрих Мерц (20,8 процента). Унгарският премиер Виктор Орбан (20,5 процента) и руският президент Владимир Путин (17,5 процента) са на дъното на класацията.
Доверието варира в зависимост от възрастта, образованието и политическите пристрастия: младите хора и избирателите на Национално-либералната партия и Съюза за спасение на Румъния имат повече доверие в западните и украинските лидери, докато избирателите на националистическия Алианс за обединение на румънците имат повече доверие в Тръмп и Путин.
Посока на развитие на Румъния 
Само 22,2 процента от запитаните вярват, че Румъния се развива добре, докато според 73,1 на сто страната се движи в грешна посока. Близо пет процента не знаят или не отговарят.
Като основен източник на безпокойство румънците посочват корупцията (32,2 процента), увеличението на цените (23,6 на сто), собственото и семейното здраве (13,4 процента), образователната система (11,7 на сто), липсата на работни места (9,8 процента), войната в Украйна (6,9 процента), инфраструктурата (0,7 на сто). 
Проучването на ИНСКОП включва 1100 души и е проведено между 28 януари и 6 февруари чрез телефонни интервюта. То е проведено по повод четири години от войната на Русия срещу Украйна.

Прищина

АНА-МПА: Гръцкият контингент в силите на НАТО в Косово допринася за сигурността, мира и стабилността, каза министърът на отбраната на Гърция

Присъствието на гръцкия контингент в силите на НАТО в Косово (КейФОР) допринася за сигурността, мира и стабилността, което е абсолютно...

Брюксел

Европейската комисия реши да започне задълбочено разследване на планирана държавна помощ за румънската АЕЦ Черна вода

Европейската комисия е решила да започне задълбочено разследване, за да установи дали държавната помощ, която Румъния възнамерява да осигури за...

Скопие

Граждански организации искат участие в работната група за промени в избирателния закон в Северна Македония

Граждански организации, участващи в изборите в Северна Македония, поискаха да бъдат включени в работната група за промените в Избирателния кодекс,...

Прищина

КосоваПрес: ЕС отпусна на Косово първия транш от 61,8 милиона евро по Плана за растеж

Европейската комисия отпусна първия транш на 61,8 милиона евро от предварителното финансиране за Косово чрез Инструмента за реформи и растеж...

Белград

Вицепремиерът на Сърбия Синиша Мали обяви, че очаква до края на деня да бъде удължен оперативният лиценз за дейността на НИС

Вицепремиерът и финансов министър на Сърбия Синиша Мали, който се намира на посещение във Вашингтон, обяви, че очаква до края...

Рим

Мелони прие Мария Корина Мачадо

Италианският премиер Джорджа Мелони прие в Рим венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, която е миналогодишната нобелова лауреатка за мир,...