Правителство на Хърватската демократична общност би било по-стабилно, отколкото правителство на малцинството на социалдемократите, смята хърватски анализатор

Коалиционно правителство на управлявалата досега в Хърватия дясноцентристка партия Хърватска демократична общност (ХДО) би било по-стабилно, отколкото правителство на малцинството на социалдемократите, каза в интервю за БТА хърватският политически анализатор Карло Юрак.
След вчерашните парламентарни избори управляващата Хърватска демократична общност на премиера Андрей Пленкович според неокончателните резултати печели най-много депутатски места в парламента - 61. Депутатите в хърватския Сабор са 151. С този резултат Пленкович не може да състави самостоятелно правителство, а за да стане премиер за трети път ще трябва да води тежки преговори. На изборите през 2020 ХДО имаше 66 места.
Основната опозиционна партия, Социалдемократическата партия, и коалицията около нея получава 42 места в парламента, което е само с едно място повече, отколкото на предходните избори въпреки подкрепата на президента Зоран Миланович, който след като насрочи парламентарните избори обяви, че той ще бъде кандидатът за премиер на социалдемократите.
"В каквато и комбинация ХДО да състави правителство, то ще бъде по-стабилно от едно разнородно правителство, за каквото президентът Миланович ще се опита да преговаря," каза Карло Юрак.
Според него избирателите са били наясно с това и са подкрепили ХДО, въпреки че опозицията обвинява тази политическа формация в корупционни афери и я критикува, че е назначила за главен прокурор Иван Турудич, за когото има твърдения, че е имал връзки с хора, разследвани за корупция. 
По предварителните данни на Държавната избирателна комисия дясната националистическа партия Отечествено движение печели 14 мандата, дясната Мост – 11 мандата, а зелено-лявата платформа Можем – 10 мандата. В парламента влизат още три по-малки партии. Представителите на малцинствата имат гарантирани осем депутатски места, а диаспората – три.
Юрак е на мнение, че в Хърватия популизмът трудно намира почва.
“Погледнато общо смятам, че в Хърватия популизмът трудно се приема. Имаме една крайнодясна партия Отечествено движение, която получи 14 мандата, което е около 9 процента, (а) като сравните с успеха на крайните десни популистки партии в Европа, това е дори слаб резултат. Десните популисти успяват повече в либерални страни като Нидерландия, Швеция, Финландия, отколкото в Хърватия, за която бих казал, че е една по-традиционна, по-консервативна страна,” коментира Карло Юрак.
Според него Миланович е използвал популисткия метод, но това му е помогнало само в краткосрочен план, не и в средносрочен. 
По отношение на това кой ще успее да събере мнозинство в парламента, за да получи мандат за съставянето на правителство, Юрак смята, че е по-вероятно с тази задача да се справи ХДО, като се опита да разедини крайнодясното Отечествено движение.
„ХДО, като дясноцентристка партия, ще се опита да спечели достатъчно от техните депутати (на Отечествено движение), които не са крайнодесни, за да могат да направят някакъв компромис с депутатите на малцинствата, които са осем,” коментира Юрак.
Според него е по-малко вероятно да бъде съставено правителство на малцинството, отколкото да бъда сформирано управление на ХДО, тъй като социалдемократите не са получили достатъчно мандати, за да имат такъв политически капитал, с който да влязат в преговори. 
По думите на Юрак едно правителство на малцинството би било плод на дълги и мъчителни преговори. 
От зелено-лявата Можем казаха в нощта на изборите, че целта им е свалянето от власт на ХДО и че ако СДП състави правителство на малцинството, ще получи тяхната подкрепа.
Карло Юрак определи евентуално управление на СПД, подкрепено от Можем и дясната Мост, като “коалиция-Франкенщайн“.
“В Хърватия не сме имали такъв случай. Би било изключително интересно как би изглеждало това. Въпросът е колко дълго такова правителство и такова парламентарно мнозинство биха просъществували,” каза Юрак, като не изключи възможността при такава ситуация бързо да се стигне до нови избори.
Той определя избирателната активност, която достигна около 62 на сто, като солидна за хърватските условия. Това, че изборите са били организирани за първи път в сряда, е изиграло положителна роля. По думите му друг фактор за добрата избирателна активност е това, че се е стигнало до поляризация на политическата сцена – “ние срещу тях.”
"Президентът Миланович мобилизира своите поддръжници, но и ХДО успяха да стегнат редиците," каза Юрак, припомняйки, че предишните избори са били в условия на пандемия от коронавирус.
“Тези избори показаха, че по-високата избирателна активност не означава задължително, че ХДО ще има лош резултат, както и това, че ниска избирателна активност не значи, че ХДО ще има по-добри резултати,” коментира Юрак.
Той смята, че няма да има промяна във външната политика на Хърватия, ако СДП все пак успее да състави правителство, въпреки че Зоран Миланович има критично отношение към ЕС и е против оказването на помощ на Украйна във войната с Русия.
“В Хърватия няма проруски сили, може да има отделни лица във всяка партия, някой, който има проруски сантимент, но никой не води проруска политика,” обясни хърватският анализатор.