Председателят на председателството на Босна обсъди пътя към членство в ЕС и НАТО с финландския министър по европейските въпроси

По време на работното си посещение във Финландия председателят на председателството на Босна и Херцеговина Денис Бечирович обсъди пътя на Босна и Херцеговина към членство в Европейския съюз и НАТО с финландския министър по европейските въпроси Йоаким Странд, предаде босненската агенция ФЕНА.
Бечирович благодари за трайната подкрепа, която Финландия оказва на Босна и Херцеговина по пътя към членство в ЕС и НАТО.
Той изтъкна значението на подкрепата на Финландия в процеса на европейска интеграция на страната, особено при получаването на статут на кандидат за членство в ЕС и вземането на решение за започване на преговори за присъединяване на страната към ЕС.
Бечирович посочи също така, че целта на Босна и Херцеговина е пълноправно членство в ЕС и НАТО.
Министър Странд каза, че страната му силно подкрепя разширяването на ЕС и европейската перспектива на Босна и Херцеговина, както и на страните от Западните Балкани.
Той подчерта необходимостта от ясен и надежден път към членство, който включва предоставяне на техническа и финансова помощ, за да се помогне на Босна да изпълни необходимите критерии.
По време на разговора Бечирович осъди агресията на Руската федерация срещу Украйна и изрази подкрепата си за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.          
Той подчерта, че членството на Босна и Херцеговина в ЕС и НАТО ще допринесе силно за подобряването на икономическото развитие и напредъка на цялата страна, съобщиха от президентството на Босна и Херцеговина, цитирани от ФЕНА. 
Денис Бечирович е понастоящем начело на тричленното председателство в Босна и Херцеговина - пост, който се заема на ротационен принцип от сръбския, хърватския и бошнячкия (мюсюлмански) представител. Бечирович е представител на бошняшкия ентитет в страната.
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна през 1995 година, страната е съставена от две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.