Предсрочни избори в Косово: Пренареждане на играчите и надежда за край на институционалния блокаж

Косово гласува днес на предсрочни парламентарни избори, които ще бъдат третите избори за парламент в рамките на година и половина. 
Страната е обхваната от политическа криза от февруари 2025 г., съпътствана от дълъг блокаж при избора на председател на парламента и неуспешен опит за съставяне на правителство. 
През декември 2025 г. бяха произведени предсрочни парламентарни избори, на които Движение „Самоопределение“ на премиера Албин Курти си осигури необходимото мнозинство за съставяне на правителство, но предложенията му за избор на президент не събраха необходимата подкрепа в парламента, което доведе до разпускане на законодателния орган и насрочване на нови избори.
Днешните избори са белязани от пренареждане на играчите и надежда за край на блокажа, който започна от февруари 2024 г., когато се проведоха последните редовни парламентарни избори.
След предсрочния вот на 28 декември 2025 г. страната успя да състави правителство след продължила близо година политическа криза, но друг въпрос, отново свързан с работата на законодателния орган, но и с предполагаемо натрупало се политическо напрежение, постави прът в колелата на институцията.
Парламентът на страната имаше срок до полунощ на 5 март да гласува за президент. Поради липса на кворум обаче заседанието за избор на нов държавен глава не се състоя, а настоящият президент Вьоса Османи, чийто мандат изтече в началото на април, издаде указ за разпускане на парламента ден след провалилия се избор.
Президентът на Косово се избира от парламента чрез три кръга гласуване, които изискват определен кворум (80 от 120 депутати – бел. ред.) и мнозинство, което прави процеса до голяма степен зависим от постигането на политически компромис между партиите, отбелязва албанската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ).
Сложната ситуация около избора на нов държавен глава обаче разкри натрупало се напрежение между президента Вьоса Османи и премиера Албин Курти, за което косовски медии говореха дълго преди събитията от последните седмици.
Преди пет години именно Движение „Самоопределение“ издигна кандидатурата на Османи за президент, след като през 2020 г. тя напусна ръководството на една от опозиционните партии – Демократичния съюз на Косово (ДСК/LDK) – и създаде своя партия, „Гудзо̀“ (Guxo), с която се яви в обща листа с партията на Курти на парламентарния вот през 2021 г. и 2025 г.
Въпреки че беше обвинявана от опозицията за това, което те нарекоха пристрастност в полза на правителството на Курти, и че даде заявка, че би се кандидатирала за втори мандат в началото на годината, името на Османи не беше сред предложените от „Самоопределение“ имена. Вместо това бяха предложени кандидатурите на вицепремиера и министър на външните работи Глаук Конюфца и депутатката Фатмире Колчаку.
Запитан за евентуалната кандидатура на Вьоса Османи, Курти заяви, че не разполага с достатъчно гласове. Това беше и единственият му коментар преди оповестяването на кандидатурите.
Тази ситуация доведе до връщането на Османи обратно в партията, основана от първия косовски президент Ибрахим Ругова – Демократичният съюз на Косово (ДСК/LDK). Там Вьоса Османи влиза като кандидат за президент, а председателят на партията Люмир Абдиджику е кандидат за премиер.
Преместването на Османи от управляващото Движение „Самоопределение“ към ДСК се очаква да спечели гласове на опозиционната партия и вероятно ще пренареди партиите в бъдещия парламент. На последните три парламентарни вота партията на Курти е с най-голяма подкрепа, следвана от други партии на етническите албанци, най-голямата опозиционна партия –Демократическата партия на Косово (ДПК/PDK) на второ място и ДСК на трето.
На парламентарните избори в края на декември 2025 г. управляващото ляво Движение „Самоопределение“ (LVV) на премиера Албин Курти си осигури 57 мандата в 120-местния парламент, дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) на Бедри Хамза – 22 места, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) на Люмир Абдиджику – 15 мандата, десният Алианс за бъдещето на Косово (АБК/AAK) – 6 места, докато за малцинствените общности са гарантирани останалите 20 места (10 за етническите сърби и 10 за етническите турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани).
Пренареждане на действащите лица има и при партиите на сръбската общност в Косово.
На предстоящия парламентарен вот етническите сърби в Косово ще бъдат представени, наред с други политически сили, от партията на възприемания за партньор на Курти Ненад Рашич – Гражданската инициатива „За свобода, справедливост и оцеляване“, от основната партия на косовските сърби „Сръбска листа“, която се ползва с подкрепата на официален Белград, но и от новосъздадено обединение на шест партии, наречено „Заедно побеждаваме“ (Složno pobeđujemo).
Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на бившата си област Косово. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС от 2011 г. и постигнаха няколко споразумения, но не всички са приложени. Напредъкът по този процес е ключов за стремежите на двете държави към членство в ЕС.
Разблокирането на работата на косовските институции след изборите днес е от съществено значение както за напредъка по диалога със Сърбия, така и за получаването на средства по Плана за Растеж на ЕС за Западните Балкани и цялостно – за направлението, в което страната ще се движи в следващите четири години.