Според изданието причината за отсъствието на адвокатите е, че косовската Камара на адвокатите не ги е назначила служебно за обвиняемите. Присъстващи адвокати заявиха, че са били информирани от Камарата, че трябва да се явят в Основния съд в Прищина, но не са били уведомени за кое дело.
Т.нар. Клане в Речак (на сръбски Рачак), днешно Югоизточно Косово, от 15 януари 1999 г. бележи повратна точка в историята на Косово, отбелязва албанската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ). На този ден в Речак, село на близо 30 километра от Прищина, сръбски военни и полицейски сили убиват 45 албански цивилни.
От съда информираха, че по предложение на Специалната прокуратура на Косово делото срещу 21-те обвиняеми ще се води задочно, тъй като те са били „недостъпни (за косовското правосъдие) до повдигането на обвинителния акт“.
В обвинителния акт се посочва, че в периода 1998-1999 г. обвиняемите са демонстрирали нечовешко отношение, като също така са извършили унищожаване на имущество, масово депортиране и етническо прочистване на цивилното население.
"Обвиняемите първоначално са обградили село Речак (...). След това от разстояние са обстрелвали селото с военни машини, претърсвали са къща по къща и са отделяли мъжете от жените и децата, като са принуждавали (последните) да напуснат селото и са екзекутирали задържаните мъже", се казва в изявление на Прокуратурата.
Разследванията на Специалната прокуратура на Косово са установили, че обвиняемите са упражнили физическо насилие срещу цивилните лица, като са ги удряли с приклади на оръжия, ритници, дърво, вериги и други твърди предмети.
По информация на „Коха диторе“ близо 20 000 души от селата Речак, Топил, Петрова, Краищ, Мулаполц и Дремяк са били прогонени от домовете си.
Събитията от Речак предизвикват международната намеса във войната в Косово от 1998-1999 г., отбелязва Асошиейтед прес. Терминът „масово убийство“, използван от тогавашния ръководител на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Косово Уилям Уокър, за да опише убийствата в Речак, проправи пътя за 78-дневни бомбардировки на НАТО срещу сръбските сили, които в крайна сметка сложиха край на войната. По време на войната Косово беше провинция на Сърбия.
Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово и продължава да го приема за част от територията си. Двете държави водят диалог с посредничеството на ЕС за нормализиране на отношенията помежду си.