Пресъхващият през лятото на 2026 година Дунав привлече вниманието към Сърбия, когато при с. Прахово в североизточната част на страната изплуваха останките на кораб от Втората световна война, но поредните отрицателни рекорди на нивото на водата застрашиха корабоплаването, доставката на петролни продукти, напояването на земеделските площи и флората и фауната на реката, която преминава през голяма част от европейския континент и е дълга 2860 км.
Плавателният съд, който се появи в сръбската акватория на река Дунав, е част от флотилия, потопена умишлено от отстъпващите германски сили през 1944 година, предават местните медии.
"И друг път корабите са се появявали при суша, познаваме ги, така да се каже", коментира пред сръбският в. "Курир" местен рибар.
Сръбската редакция на Евронюз публикува видео, което показва част от потъналата флотилия при Прахово, като преди две години в продължение на три дни сръбските власти организират изваждането на два от корабите.
Останалите плавателни съдове обаче от десетилетия продължават да блокират една от основните транспортни артерии на Европа - Дунав. Част от тях крият мини, снаряди, дълбочинни бомби и други неизбухнали боеприпаси.
През 1944 г. германското командване нарежда потапянето на близо 200 военни и спомагателни съда при приближаването на Червената армия към района на пролома Железни врата на границата на Сърбия с Румъния. Целта е корабите да не попаднат в съветски ръце и едновременно с това да затворят пътя по реката. Част от флотилията е извадена след войната, но десетки корпуси остават на дъното. При нормално ниво на водата при Прахово те почти не се виждат, а при суша металните им части се издигат над повърхността.
Прахово е индустриално селище на брега на Дунав, непосредствено след ВЕЦ Джердап II, и е третото по значимост дунавско пристанище в Сърбия.
Нивото на водата в река Дунав в Сърбия все още е на изключително ниско ниво и според прогнозите на Републиканския хидрометеорологичен институт не се очаква значително покачване и през следващите дни.
В края на миналата седмица сръбският премиер Джуро Мацут обяви, че следващите 20 дни ще бъдат критични и призова населението да ползва икономично електричеството.
Поради това условията за корабоплаване са затруднени в определени участъци, като властите и експертите продължават да следят развитието на ситуацията. Възниква въпросът какви последици от ниското ниво на водата усещат тези, които са на реката всеки ден.
Владислав Шекирович от Асоциацията на професионалните лодкари на Сърбия казва пред сръбската редакция на Евронюз, че плаването е трудно, като е необходимо повишено внимание и адаптиране към параметрите на водния път.
„Товарните кораби трябва да коригират газенето си спрямо наличната дълбочина въз основа на информацията, която получаваме от Дирекцията по водните пътища и Републиканския хидрометеорологичен институт. В резултат на това се превозва по-малко количество стоки, разходите се увеличават съответно и стоките просто пътуват по-бавно“, каза той.
Той посочи, че тази ситуация не влияе драстично на организацията на корабоплаването, само се превозва по-малко количество товари.
След няколко дни може да се случи така, че Дунав да не е плавателен, а Шекерович заявява, че горното течение на реката е критично в Сърбия.
„От Сусек чак до Бановац - това са критичните сектори. По-нататък от Бановац, надолу по течението към Белград, към други градове, надолу по течението на Дунав като цяло няма препятствия, защото Джердап I и Джердап II всъщност поддържат достатъчно плавателно ниво със своите закъснения, така че няма нужда от драстична промяна на газенето“, каза той.
Според него в момента има забавяния в доставката на стоки или се доставят по-малки количества стоки.
Нивото на р. Дунав спадна в момент, когато поредната гореща вълна застигна Сърбия и тази седмица се очаква в много градове от страната да бъде въведен червен код за опасно горещо време и тропически дни и нощи.
Проф. Бранимир Йованчичевич от факултета по химия в Белградския университет е на мнение, че сушата на 2026 година, която влияе пряко на нивото на р. Дунав, е една от леките суши в сравнение с предишните десет.
„Това не е първата суша през 21-ви век, а десета или единадесета. Всички предишни бяха по-силни, имахме по-голям брой дни с температури над 40 градуса през лятото, особено през 2024 г., както и тежка суша през 2007 г.“, каза Йованчичевич днес пред регионалната телевизия Ен1.
Според него други реки и водоеми в Сърбия не са с толкова критично състояние, дори р. Сава не е критична, защото с притоците си от Босна, Хърватия и Словения допринася до известна степен за запълването на река Дунав.
Той добави, че състоянието на Дунав е критично поради изключително ниските валежи в Германия, Австрия, Словакия и Унгария. Йованчичевич също каза, че това създава тревожна ситуация, но що се отнася до количеството питейна вода, в момента Сърбия не е толкова силно застрашена.
Както добави той, предвид факта, че липсват валежи, големият въпрос е дали Дунав ще се напълни през следващия месец и ще може да произвежда електроенергия в степента, в която го е правил досега.
Той добави, че други водноелектрически централи, различни от Джердап, по сръбските реки Власина, Западна Морава, Лим, Увац, не са изложени на риск. По думите му пожарите на незаконни сметища причиняват по-големи щети и много хора са изложени на риск да се разболеят от органичните замърсители, отделяни при горските пожари.
Днес публичното дружество „Горите на Сърбия“ апелира към гражданите да проявяват максимална предпазливост, тъй като метеоролозите предупреждават, че предстоят дни с изключителен риск от избухване и бързо разпространение на пожари.
Гордана Янчич от „Горите на Сърбия“ заяви пред РТС, че дори един фас може да причини огромни щети, особено когато бъде хвърлен например върху суха трева.
А вчера сръбският президент Александър Вучич каза, че властите правят всичко възможно работата на рафинерията на НИС в Панчево да продължи да работи въпреки затрудненото корабоплаване по река Дунав.
Рафинерията на единствената национална петролна компания на Сърбия НИС в Панчево е разположена директно на Дунав, при вливането на р. Тамиш, и има собствено речно пристанище. Това позволява готови горива да се товарят директно на баржи за износ към съседни страни по реката.
Същевременно сръбски частни компании и търговци внасят дизел и газьол с речни танкери от големи регионални рафинерии по Дунав, например от рафинерията „Петромидия“ в Румъния или от Унгария и Австрия, когато пазарните цени са изгодни.