През последните 50 години температурата на водата в моретата, които заобикалят Турция, се е увеличила средно с 2,5–3 градуса по Целзий, посочва проф. д-р Локман Хакан Течер, декан на Инженерния факултет в Университета „Намък Кемал“ в Текирдаг, цитиран от агенция Демирьорен.
В Егейско и Средиземно море увеличението е с 1,5–2 градуса над средните стойности за последните 50 години. В Черно море повишението е с 1,3 градуса, а най-драматичните данни са за Мраморно море, където през последните 50 години температурата на морската повърхност се е повишила с 2,5 градуса над дългосрочната средна стойност, посочва турският учен.
По думите му повишаването на температурата на морската вода води до критично размножаване на микроорганизми, причиняващи различни заболявания.
„Патогенни микроорганизми, които са опасни за здравето, се размножават с повишаване на температурата на морската вода. Местните видове риби и живи същества мигрират, а на тяхно място идват инвазивни видове като рибата балон, която се счита за най-отровната риба в света, риби лъв или медузи. Това е една от причините за нахлуването на медузи, които наблюдаваме по бреговете на Мраморно море“, казва той.
Според него явлението застрашава и безопасността на богатите на протеини храни от морската фауна.
„Ние сме страна, заобиколена от три страни с морета, и консумираме много богати на протеини морски храни. Но продоволствената сигурност е застрашена и изложена на риск. Температурата на морската вода увеличава изпарението, особено през летните месеци. Поради това нивото на влажността в крайбрежните райони се увеличава, което причинява краткотрайни обилни валежи в тези региони. Това е ситуация, която застрашава живота и имуществото. Когато морското равнище се повиши с една единица, то навлиза в сушата на разстояние, равняващо се на 100 единици. Като се има предвид, че 27 от нашите окръзи са разположени по крайбрежието, това означава, че повишаването на морското равнище ще засегне всички земеделски и туристически райони по брега“, посочи проф. д-р Локман Хакан Течер.
За успешно справяне с проблемите ученият препоръчва трансформация в мисленето и действията на институциите и хората.
„Индивидуално трябва да трансформираме начина на живот, основно място в който заема спазването на правилата за улова и консумацията на пресни морски храни в определени сезони. Като държава и като институции трябва да се трансформираме в производствени технологии, намаляващи въглеродните емисии. Изпускането на отпадъчни води, особено в моретата ни, трябва да се извършва само след преминаване през съвременни биологични пречиствателни станции. Районите, където се намират ливади с морска трева, трябва да бъдат обявени за защитени зони“, казва в заключение турският учен.