Президентът на Кипър ще бъде днес в Атина за възпоменателни събития по повод 50-та годишнина от турската инвазия на острова


Президентът на Кипър Никос Христодулидис ще пътува днес до Атина, за да участва в събитията, с които ще бъде отбелязана 50-та годишнина от нахлуването на Турция в Кипър, съобщава „Сайпръс мейл“.
По обяд Христодулидис ще положи венец пред мемориала на загиналите в Кипър, който се намира в парка на армията в квартал Гуди, заедно с началника на гръцката армия генерал Димитрис Хупис. След това той ще открие фотографска и мултимедийна изложба, посветена на Фамагуста и създадена от журналиста Сотирис Данезис, в културния център "Мелина Меркури".
Президентът на Кипър ще произнесе също реч на възпоменателно събитие, организирано от Националния и Каподистрийския университет в Атина, преди да се завърне в Кипър в сряда вечерта.
На 20 юли 1974 г. турската армия нахлува в северната част на остров Кипър. Пет дни по-рано кипърски гръцки националисти са направили опит за преврат и за присъединяване към Гърция, припомня Франс прес.
Петдесет години по-късно ситуацията е замразена, а островът е разделен на две. Буферна зона, контролирана от ООН, пресича средиземноморския остров от изток на запад и е свидетел на този нерешен конфликт. Никозия е последната разделена столица в света, отбелязва Франс прес.
Нахлуването на турската армия в Кипър е кулминацията на един конфликтен период в историята на острова. От 1878 г. Кипър е британска колония, а през 1960 г. става независим, припомня АФП.
Обединеното кралство, Гърция, Турция и кипърските лидери участват в преговорите за независимостта на острова в рамките на конституция, която гарантира представителството на кипърските турци, които заемат северната третина на острова и представляват около 18 процента от населението по това време. Тази система, която забранява обединение с Гърция или Турция, както и разделяне на острова, се разпада в края на 1963 г. в условията на насилие между общностите, припомня Франс прес.
След инвазията северната част обявява едностранно през 1983 г. своята независимост като Севернокипърска турска република (СКТР) – държава, призната само от Турция, която поддържа хиляди войници на острова.
Организацията на обединените нации, чиито мироопазващи сили патрулират в буферната зона, настоява за нови преговори между СКТР и Република Кипър – единствената международно призната държава, която от 2004 г. е член на ЕС, но на практика упражнява властта си само над южната част.
Последният кръг от преговорите се провали през 2017 г. Оттогава Северен Кипър избра твърдолинейния лидер Ерсин Татар – на фона на твърдения за намеса от страна на Турция на президента Реджеп Тайип Ердоган, който настоява за решение с две държави в Кипър. Република Кипър не е съгласна.

Анкара

Създаването на нова опозиционна партия в Турция може да промени баланса на силите, показва проучване

Докато броженията в най-голямата турска опозиционна сила - Народнорепубликанската партия (НРП), продължават, социологическо проучване показва, че евентуалното създаване на нова...

Скопие

Мицкоски пак поиска от ЕС гаранции, че "няма да има нови двустранни условия и македонската идентичност, език и култура са безспорен факт”

Ясни гаранции, че по време на преговорите на Република Северна Македония с ЕС няма да има нови двустранни условия и...

Анкара

Американският съд прекрати делото срещу турската „Халкбанк“ за заобикаляне на санкциите срещу Иран

Турската държавна банка „Халкбанк“ обяви чрез публикация в Платформата за публичност на информацията (KAP), че американски съд е одобрил прекратяването...

Истанбул

Турските власти конфискуваха 4,3 т контролирани субстанции на гръцката граница

Турските митнически власти са открили и конфискували 4,3 т прегабалин, контролирана лекарствена субстанция, в камион на влизане в страната от...

Букурещ

Замърсяване на две реки в Северозападна Румъния с отпадъчни води

Румънско ВиК дружество, което би трябвало да пречиства отпадъчните води от няколко общини и градове в северната част на окръг...

Тирана

Европейският парламент поиска от Албания да наложи мораториум върху разрешителни за строителство в защитени зони

Европейският парламент (ЕП) прие резолюция за Албания, в която поиска от страната незабавно да наложи мораториум върху нови разрешителни за...