Президентът на Република Сръбска Милорад Додик отново заплаши с отцепване от Босна и Херцеговина

Президентът на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина Милорад Додик повтори заплахата си да се отдели от балканската държава днес, ден преди планираното гласуване в ООН за установяване на ежегоден ден за отбелязване на геноцида през 1995 г. над повече от 8000 босненски мюсюлмани от босненски сърби, съобщи Асошиейтед прес.
Предложената резолюция на ООН, инициирана от Германия и Руанда, предизвика протести и силна лобистка кампания срещу нея от президента на Република Сръбска  Милорад Додик и популисткия президент на съседна Сърбия Александър Вучич, отбелязва агенцията.  Двамата лидери казват, че резолюцията ще заклейми всички сърби като геноцидни, въпреки че проекторезолюцията не споменава изрично сърбите като виновници.
На 11 юли 1995 г. босненските сърби превзеха защитената от ООН зона за сигурност в Сребреница. Те отделиха най-малко 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета от техните съпруги, майки и сестри и ги убиха. Онези, които се опитаха да избягат, бяха преследвани през горите и планините около града.
Общото събрание на ООН насрочи дебат по резолюцията в четвъртък сутринта, който да бъде последван от гласуване в 193-членния световен орган.
Сърбите имат подкрепата на своите съюзници Русия и Китай, докато резолюцията е подкрепена от САЩ и повечето други западни държави.
Додик, който е президент на Република Сръбска, която обхваща около половината от Босна, заяви в социалната медийна платформа X, че резолюцията на ООН се налага на страната от поддръжници на бошняците мюсюлмани и че тя ще раздели страната.  
"Босна и Херцеговина достигна своя край, или по-точно, тя беше доведена до края си от онези, които се заклеха в нея“, каза Додик по X. "Всичко, което остава, е всички ние да положим усилия да бъдем добри съседи и да се разделим в мир", написа Додик.
Додик отправи няколко подобни заплахи в миналото, че контролираните от сърбите територии ще се отделят от Босна и ще се присъединят към съседна Сърбия. Той и някои други босненски сръбски официални представители са под санкции на САЩ и Великобритания отчасти заради застрашаване на мирния план на САЩ, сложил край на войната в Босна от 1992-95 г.
Убийствата в Сребреница бяха кървавата кулминация на войната, която избухна след разпадането на Югославия, като отприщи националистически страсти и териториални амбиции, които настроиха босненските сърби срещу другите две основни етнически групи в страната - хърватите и бошняците. Международният съд, най-висшият трибунал на ООН, определи през 2007 г., че действията, извършени в Сребреница, представляват геноцид, и решението на съда е включено в проекторезолюцията.
Това беше първият геноцид в Европа след нацисткия Холокост през Втората световна война, който отне живота на около 6 милиона евреи и хора от други малцинства, посочва АП.
Вучич и неговото правителство водят кампания както в ООН, така и сред развиващите се страни, за да спечелят подкрепа за гласуване "против“ резолюцията. За да бъде одобрена резолюцията е необходимо мнозинство от гласувалите.
В мащабна кампания срещу резолюцията както в Сърбия, така и в контролираната от сърбите половина на Босна, по улиците бяха изложени билбордове и видеопроектори, показващи надписи "Сърбите не са геноциден народ“. Сърбите в Босна и Сърбия планират да издигнат сръбски знамена из цяла Босна и Сърбия в четвъртък в знак на подкрепа.
Вучич и Додик, и двамата проруски политици, се противопоставиха на резолюцията, като изтъкнаха възможността тя да отвори вратата за плащане на щети от войната, ако бъде приета. Местни анализатори казват, че сръбските лидери, включително Вучич, също се опасяват, че могат да бъдат изправени пред съда за активно участие в босненските кръвопролития.
Проекторезолюцията осъжда  всяко отричане на геноцида в Сребреница като историческо събитие. Тя също така "осъжда безрезервно действия, които прославят осъдените за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид от международни съдилища, включително отговорните за геноцида в Сребреница“.