Прокуратурата на Босна и Херцеговина поиска по-тежко наказание за Милорад Додик

Прокуратурата на Босна и Херцеговина поиска да бъде наложена по-тежка присъда на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик и вместо една година затвор той да получи по-дългогодишна присъда по делото за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит, съобщи Радио Свободна Европа
На заседанието на Съвета на Апелативното отделение на Съда на Босна и Херцеговина прокуратурата поиска също така на Додик да бъде забранено да заема обществени длъжности за повече от шест години.
На 26 февруари Додик беше осъден на една година затвор и шест години забрана за заемане на публични длъжности за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит. Той заяви, че е жертва на „политически процес“ и в отговор парламентът на Република Сръбска забрани дейността на полицията и съдебната система на Босна и Херцеговина на територията на босненската сръбска част от страната. Този ход беше определен като „атака срещу конституционния ред“ от прокуратурата на Босна и Херцеговина, която започна разследване и поиска да изслуша Додик, както и премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич. Съдът разпореди задържането им по искане на прокуратурата.
За втория подсъдим по това дело и.д. директор на държавния вестник на Република Сръбска Милош Лукич прокуратурата поиска да бъде отменена оправдателната присъда, да бъде повторено делото или Съветът на Апелативното отделение да постанови осъдителна присъда.
Съветът на Апелативното отделение на Съда на Босна и Херцеговина ще произнесе присъдата на втора инстанция по делото срещу Додик и Лукич най-късно до 30 дни.
Съдът отхвърли по-рано днес искането на защитата на Милорад Додик за отвод на двама съдии, които са участвали в предишно дело срещу Додик и Лукич.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.