Република Северна Македония отбелязва 25-годишнината от подписването на Охридското рамково споразумение

С тържествено заседание на правителството Република Северна Македония отбелязва днес 25-годишнината от подписването на Охридското рамково споразумение, съобщи МИА. 
Споразумението слага край на 6-месечния въоръжен конфликт в страната между македонските сили за сигурност и въоръжени групи от Армията за национално освобождение (АНО), която се бори за отцепване на северозападната част на Република Северна Македония и присъединяването ѝ към Косово.
Рамковият политически договор е подписан на 13 август 2001 г. от президента Борис Трайковски и от ръководителите на четирите основни партии в страната: Любчо Георгиевски - ВМРО-ДПМНЕ, Бранко Цървенковски - Социалдемократически съюз на Македония, Арбен Джафери - Демократична партия на албанците, и Имер Имери - Партия на демократичния просперитет, в присъствието на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън и пратеника на Европейския съюз Хавиер Солана.
Премиерът на страната Християн Мицкоски заяви днес по повода, че споразумението е част от историята на Северна Македония и трябва да се разглежда със зрялост и уважение към различните мнения в обществото, както и с отговорност към бъдещето.
"Осъзнаваме, че Рамковото споразумение се тълкува различно от гражданите. Не бива да приспособяваме историята към политиката на деня, нито да очакваме всички да имат едно и също отношение към събитията от миналото. Но наше задължение е да извличаме поуки от миналото и да изграждаме държава, в която разликите помежду ни няма да бъдат причина за подялба, а реалност, с която управляваме мъдро, отговорно и в рамките на институциите", подчерта Мицкоски в публикация във Фейсбук.
Той посочи, че миналото не може да бъде променено, но може да бъде изградено "бъдеще, свободно от етническо напрежение, политически манипулации и разделение, които с години са се използвали вместо истински резултати".
Правителството на страната отбеляза годишнината с тържествено заседание начело с първия заместник-председател на парламента и министър на европейските въпроси Беким Сали и заместник-председателя на парламента и министър на транспорта Александър Николоски. В обръщения към правителството те подчертаха, че Охридското рамково споразумение е оставило голяма след в развитието на държавата.
"Тогава Македония бе обхваната от една от най-тежките кризи в по-новата си история. Конфликтът чукаше на вратата, носеше неизвестност, разделение, страх и държавата беше на ръба да се превърне в държава на разделението, на раздора и силния национализъм. Преди 25 години държавата можеше да тръгне по този път, но избра да тръгне по съвсем друг път - на сътрудничеството, диалога, взаимното уважение и разбиране", подчерта Николоски.
Той отбеляза, че държавата трябва да се развива в посока изграждане на пътища. "Вече интензивно работим по Коридор 8, връзката с България", отбеляза още министърът на транспорта.
Беким Сали посочи, че Охридското споразумение трябва да бъде защитавано като историческо постижение, но и да бъде развивано и днешното поколение политици трябва да изгради дългосрочно доверие между общностите, да изгради по-ефективни институции и държава, която функционира според най-високите европейски стандарти.
Охридското рамково споразумение договаря рамка за осигуряване на бъдещето на демокрацията в страната и за развитието на по-тесни и по-интегрирани отношения между Република Северна Македония и евроатлантическата общност. Целта на рамката е да насърчи мирното и хармонично развитие на гражданското общество, като същевременно зачита етническата идентичност и интересите на всички граждани на държавата. С текста на споразумението категорично се отхвърля насилието като средство за политически цели и се подчертава, че бъдещето на държавата трябва да се гради чрез мирни и демократични решения. Защитават се суверенитетът, териториалната цялост и унитарният характер на държавата, като се отхвърлят териториални решения на етнически въпроси. Акцентът е върху запазването на многоетническия характер на обществото, непрекъснатото усъвършенстване на конституцията според нуждите на всички граждани и международните стандарти, както и развитието на местното самоуправление за по-активно гражданско участие и уважение към идентичността на общностите.
Споразумението дава повече права на албанското малцинство в страната, въвежда официално ползване на албанския език при определени условия и подобрява участието на малцинствата в държавната администрация.