Румъния може да постигне 6 процента бюджетен дефицит през 2026 г., ако прилага изцяло фискалните мерки, заяви икономист от "Джей Пи Моргън"

Румъния може да регистрира през 2026 г. бюджетен дефицит от 6 процента от брутния вътрешен продукт, ако вече приетите фискални мерки бъдат приложени изцяло, а публичните разходи бъдат държани под контрол. Това заяви пред телевизия Диджи 24 икономистът Николайе Александру-Гидесчук, управляващ директор в „Джей Пи Моргън“ (JP Morgan).
"Фискалното представяне през 2025 г., когато дефицитът бе по-нисък от първоначално предвиденото, не е изненада, а резултат от бюджетни решения, които вече дадоха резултат“, посочи икономистът.
Според данни на Министерството на финансите Румъния е приключила 2025 г. с бюджетен дефицит от 7,65 процента от БВП, спрямо цел от 8,4 на сто, с която правителството се ангажира пред Европейската комисия в рамките на многогодишна програма за намаляване на прекомерния бюджетен дефицит, достигнал през 2024 г. най-високото равнище в ЕС от 9,3 процента от БВП.
В средносрочен план, съгласно 7-годишния фискален план по процедурата за прекомерен дефицит, Румъния е определила траектория за намаляването му до около 2,4 процента от БВП до 2031 г.
Четирипартийното коалиционно правителство, оглавено от премиера Илие Боложан, предприе от лятото насам поредица от икономически мерки, за да оздрави държавните финанси. Мерките за затягане на коланите, които включват замразяване на заплати и пенсии и увеличения на данъци и такси, се посрещат с масови протести от професионални и социални групи.
Управляващият директор в „Джей Пи Морган“ Николайе Александру-Гидесчук коментира пред Диджи 24, че финансовите резултати от 2026 г. ще зависят до голяма степен от начина, по който бъде построен бюджетът за тази година. Той предупреди, че всяко отклонение се отразява негативно на доверието към Румъния и на разходите за финансиране.
Икономистът преценява прогнозата на правителството за 5 процента дефицит през 2027 г. като оптимистична, тъй като към момента за следващата година не са обявени конкретни фискални мерки. Според него постигането на тази цел ще зависи от способността на румънската държава да увеличи приходите и да държи под контрол разходите.
Александру-Гидесчук обърна внимание на един хроничен проблем в Румъния – слабата събираемост на данъците.
„Румъния не успя да подобри значително събираемостта на данъците през последните 20 години“, заяви анализаторът пред Диджи 24 и допълни, че напоследък се наблюдават сериозни усилия от страна на правителството в тази посока.
Според Александру-Гидесчук заплатите и пенсиите няма да останат замразени след 2026 г., но увеличенията ще бъдат по-малки в сравнение с нарастването на номиналния БВП.
„Не е разумно да смятаме, че ще останат замразени, но ако растат под темпа на икономиката, контролът върху разходите ще продължи“, посочи той и подчерта, че бюджетните корекции през 2025 г. са се базирали на два основни фактора: строго ограничаване на разходите и увеличение на данък добавена стойност (ДДС).
За да намали прекомерния бюджетен дефицит, от 1 август 2025 г. румънското правителство увеличи стандартната ставка за ДДС от 19 процента на 21 на сто, а съществуващите преди това намалени ставки от 5 и от 9 процента бяха заменени с единна намалена ставка от 11 процента.
Финансовият министър Александру Назаре отчете през ноември силно развитие по отношение на приходите, по-специално от ДДС, като заяви, че през октомври са събрани 13,6 млрд. леи, което е най-високо равнище за 2025 г. (едно евро се разменя за 5,09 румънски леи).
През октомври премиерът Илие Боложан призна, че страната е в трудна икономическа ситуация и едва е избегнала изпадане в неплатежоспособност.