Румъния се нуждае от политико-икономически пакт, който да задължи всички правителства, независимо от политическата им ориентация, да спазват ясни ограничения за инфлацията, бюджетния дефицит и икономически растеж. Това заяви главният икономист на Националната банка на Румъния Валентин Лазя на конференция на Асоциацията на финансово-банковите анализатори в Румъния, съобщи телевизия Диджи 24.
Експертът предупреди, че Румъния има в момента най-високата инфлация и най-високия бюджетен дефицит в ЕС, а държавният дълг ще надхвърли тази година прага от 60 процента от брутния вътрешен продукт, което поставя в риск рейтинга на страната.
„Преминаваме през сложен период, тъй като имаме най-високия процент на инфлация в Европейския съюз (...) и най-големия бюджетен дефицит (...), а през тази година ще надхвърлим и прага на публичния дълг от 60 процента от БВП – последният критерий от Маастрихт, който все още изпълнявахме. При подобни показатели съществува постоянна опасност страната да бъде понижена до рейтинг, при който не се препоръчват инвестиции, съществува риск от прекратяване на финансирането от външните капиталови пазари и от рязко влошаване на жизнения стандарт“, заяви главният икономист на централната банка.
Поради тези причини, според експерта, „е абсолютно необходимо да бъдат определени целеви стойности, в рамките на които да се движат инфлацията, бюджетният дефицит и икономическият растеж“ и след като бъдат постигнати, тези цели да бъдат спазвани от всяко правителство, независимо от неговата идеологическа ориентация.
“С други думи, необходим е политико-икономически пакт, който да задължи всички правителства да не надвишават определени граници по отношение на макроикономическите показатели“, посочи Валентин Лазя.
Румъния има най-високата инфлация в ЕС. През май 2026 г. годишната инфлация достигна 10,9 процента спрямо 10,7 на сто през април. Това е най-високото ниво в страната от над три години.
Според пролетната прогноза на Европейската комисия бюджетният дефицит е намалял от 9,3 процента от БВП през 2024 г. до 7,9 процента през 2025 г., но остава най-високият в ЕС и значително над маастрихтския лимит от 3 процента.
За 2026 г. Европейската комисия очаква дефицитът да се свие допълнително до около 6,2 процента от БВП, ако планираните мерки за икономии бъдат изпълнени.
През първото тримесечие на 2026 г. държавният дълг на Румъния за първи път надхвърли 60 процента от БВП. Европейската комисия прогнозира дългът да достигне 61,6 на сто от БВП до края на 2026 г. и 63,4 процента през 2027 г.