В началото Бианка Василе разказа на публиката за българското малцинство в Румъния.
„Българи има в Банат, Олтения, Мунтения, Добруджа. Българите се разделят на католици от Банат и околностите на Букурещ и православни християни в Олтения, Мунтения и Добруджа. Според последните данни от преброяването най-много българи има в Банат. Те най-много се заявяват като българи“, информира тя.
На свой ред Адриана Купча коментира, че вътрешните различия между общностите помагат за проследяването на начина, по който се развиват и се изгражда етническата идентичност.
„Има различни фактори, засегнати и в книгата на Бианка Василе – религията, регионалния произход, нивото на образование, социалния статус, отношенията с властите. Всичко това влияе много“, добави тя.
„Архаичният език в Извоареле е най-добрият знак, белег за нашата идентичност“, коментира Бианка Василе.
„У дома говорехме на български. Беше даденост. Говорехме архаичен български. И вкъщи, и на полето, и в центъра на общността. С времето започнах да ровя, да се интересувам, научих за българите в Брънещ, Чопля, Бълени, Търговище, Олт, Браила, Бузъу. Научих, че е имало вълни на миграция и че всяка от българските общности в Румъния идва от различна зона и поради различни причини. Открих домашни рецепти, елементи от облеклото, елементи от идентичността, които ни определят и реших да ги събера в книга, за да остане за поколенията“, сподели още тя.
Бианка Василе благодари на депутата на българското малцинство в румънския парламент и председател на Съюза на банатските българи Георги Наков, както и на графичния дизайнер и изследовател Каталин Попа и на директора на Окръжния музей в Телеорман за подкрепата за създаването и издаването на книгата.
„С български приказки в Букурещ и Бианка Василе започна участието на България на Международния панаир на книгата в Букурещ и завърши с книга, написана от уважение към корените. Карта-мост между миналото и настоящото, а защо не и бъдещото. Мостове се опитахме да изградим и ние през изминалите пет дни. Ще се види и в бъдещото сътрудничество, което съм сигурна, че предстои“, каза на финала Оана Станеску, културен мениджър и координатор на българското участие в панаира.
С думи на благодарност към публиката, към българските писатели, издатели и преводачи, към всички организатори на щанда, както и към Българската телеграфна агенция като медиен партньор се обърна и Огнян Илиев – първи секретар в посолството ни в Румъния.
„Благодаря на всички, които избраха да отворят сърцата си към съседите на юг“, подчерта той.
След края на официалната програма всички присъстващи имаха възможност да опитат домашна баница и лютика (лютеница – бел.ред.), приготвена от Бианка Василе и нейната майка Теодора.