С кръстосана донорска трансплантация в Истанбул бе спасен животът на трима души от България и Турция

Две жени - туркиня и българка и един българин живеят втори живот благодарение на кръстосана донорска трансплантация, която бе извършена в медицинския факултет на университета Бахчешехир в Истанбул.
Ето и историята, която реши съдбата на шестима души.
Турчинът Мухиттин Огуз, на 63 години, подал молба да стане донор на съпругата си Зейнеп, която от четири години била подложена на диализа. А Паулина Бояджиева от България искала да дари бъбрека си на дъщеря си Ивета Маринова, която от осем години страдала от бъбречна недостатъчност.
Поради несъвместимост на кръвните групи обаче молбите им не били приети. Тогава те кандидатствали за  извършване на кръстосана донорска трансплантация.
Шанс за двете жени се оказал българинът Венцислав Венков, който също се нуждаел от бъбрек. Кръвната му група била съвместима с тази на съпругата Мария, която можела бъде негов донор.
За да бъдат спасени болните Зейнеп и Ивета, Венкови по свое желание се съгласили да бъдат подложени на кръстосана трансплантация.
Трите операции били извършени едновременно от трима хирурзи под ръководството на д-р Сойкан Барлас в Медицинския факултет на университета Бахчешехир в Истанбул, в продължение на около 10 часа.
Бъбрекът на Паулина бил успешно трансплантиран на Зейнеп Огуз, бъбрекът на Мухиттин Огуз на Венцислав Венков, а на Мария Венкова - на Ивета Маринова.
“Три семейства, турско и две български, си „дариха живот” чрез успешна кръстосана трансплантация и бяха изписани от болницата след приключване на леченията. Те направиха първите си стъпки в новия си живот”, писа информационната агенция Демирйорен хабер ажансъ. 
Ръководителят на кръстосаната операция по трансплантацията д-р Сойкан Барлас посочва, че този вид операции са животоспасяващи.
“В нашата страна има около 24 хиляди пациенти, чакащи за бъбречна трансплантация, и близо 60 хиляди пациенти, които са на диализа. За съжаление процентът на даряване на органи от хора в мозъчна смърт у нас е много нисък и ние се опитваме да спасим живота на пациентите с трансплантации на органи от живи донори. Двойката Венкови от България реши да даде живот на двамата пациенти по собствено желание, което е голям жест от тяхна страна. Операциите на нашите донори, които направиха толкова големи жертви за своите близки, извършихме по метод, който позволява операция с малки белези и максимална сигурност за пациента”, разказа лекарят.
Туркинята Зейнеп Огуз е безкрайно благодарна на Паулина и на семейство Венкови от България.
“Никога не съм посещавала България, но от тази страна получих най-ценното - изцеление и здраве, каза през сълзи Зейнеп Огуз. Напълно се бях отчаяла, когато се разбра, че мъжът ми не може да бъде донор поради несъвместимост на кръвните групи, направо бях изгубила надежда. Но чудото се случи. Никога не съм посещавала България, но от тази страна, от една българка получих най-ценният дар - изцеление и здраве. Дори насън не можех да си представя, че една жена от България, която дори не познавам, ще ми бъде донор. Но ето че се случи и безкрайно съм им благодарна, операцията ни свърза като сестри и братя докрай. "
“В истанбулската болница се събрахме като хора, които не се познавахме и дори говорим на различни езици, но се свързахме като сестри и братя в името на живота. Благодарна съм най-вече на двойката Венкови, които участваха в тази операция, за да се осъществи трансплантацията. Изключително благодарна съм на лекарите в болницата, че успяха да я извършат и всичко премина благополучно, че живея втори живот”,казва Ивета Маринова, която е майка на близнаци. 
Венцислав Венков споделя, че след проучвания избрал съзнателно да се лекува в Истанбул заради условията, които предлага турската медицина.
„Нямаше проблем жена ми да ми даде своя бъбрек. Но когато научихме, че други пациенти ще възстановят здравето си благодарение на нашето участие, се съгласихме да се включим в кръстосана трансплантация. Всъщност аз бях на диализа в продължение на три месеца през това време  и изчаках двете семейства да станат подходящи за операция. Г-н Мухитин ми даде своя бъбрек Съпругата ми го даде на Ивета Маринова. Сега се чувствам много добре, не съм имал никакви проблеми”, разказа той.
Съпругата Мария Венкова добавя:  “Взехме това решение без да се колебаем. Защото знаем колко тежка и изтощителна е болестта. Единствената надежда на тези хора беше кръстосаната трансплантация и да бъдеш част от тяхното възстановяване е неописуемо щастие. Отсега нататък ние ще живеем в различни държави и градове, но в една и съща душа", казва тя.