Сръбският премиер Джуро Мацут е получил забрана от властите в Сараево да прелети над Босна и Херцеговина, за да участва в честването тази вечер в Баня Лука на Деня на сръбското единство, свобода и национално знаме, предаде ТАНЮГ. Въпреки забраната Мацут заяви, че ще пътува с автомобил до главния град на Република Сръбска.
"Ако не мога да отида със самолет, ще отида с кола. Важно ми е да бъда с нашия народ и заедно да отбележим Деня на сръбското единство, свобода и национално знаме с достойнство и в мир", заяви Мацут в писмено изявление до сръбската агенция.
Той определи като неуместно в Европа през XXI век да се използват административни мерки, за да се попречи на човек да присъства на празник, който "не застрашава никого и не е насочен срещу никого". По думите му Сърбия няма да отговори с повишаване на напрежението, а ще продължи да протяга ръка за сътрудничество и да уважава добросъседските отношения.
Бившият президент на Република Сръбска Милорад Додик реагира остро на решението, като го определи като "преминаване на всякакви граници". В публикация в социалната мрежа Екс той обвини бошняшки политици, че стоят зад забраната, и заяви, че решението е противоконституционно и нарушава принципа на конститутивност на трите народа в Босна и Херцеговина.
Додик заяви, че въпреки "истерията от Сараево" честването в Баня Лука ще се състои и че представители на сръбското правителство ще присъстват на него.
Мацут трябва да се срещне днес с премиера на Република Сръбска Саво Минич, като в разговорите се очаква да участват членове на двете правителства, отбелязва сръбският портал "Телеграф". По план сръбският премиер трябваше да произнесе и реч на официалната церемония по повод празника.
Денят на сръбското единство, свобода и националното знаме се отбелязва на 15 септември и е установен през 2020 г. от правителствата на Сърбия и Република Сръбска, припомня сръбската национална телевизия РТС. Датата е избрана в памет на пробива на Солунския фронт на 15 септември 1918 г., който поставя началото на настъплението на съюзническите и сръбските войски към освобождаването на Сърбия и допринася за края на Първата световна война. Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, като президентската роля е поделена между трима души, представители на всеки от народите.