САЩ потвърдиха ангажимента си към стабилността и просперитета на Босна и Херцеговина

Вашингтон остава ангажиран с подкрепата за Босна и Херцеговина, независимо от очакваните промени във външната политика на новата администрация на президента Доналд Тръмп, каза вчера в Сараево висшият служител на Държавния департамент на САЩ Брендън Ханрахан, цитиран от босненската редакция на регионалата телевизия Ен1.
Ханрахан, който временно изпълнява длъжността помощник-държавен секретар по европейските и евразийските въпроси на САЩ, проведе срещи с членовете на тричленното президентство на Босна и Херцеговина, както и с външния министър Елмедин Конакович. Това е първата визита на високопоставен представител на САЩ в страната след президентските избори в САЩ през 2024 г., спечелени от Тръмп.
След разговорите при закрити врати посолството на САЩ разпространи изявление, в което се подчертава, че са проведени „конструктивни дискусии“, насочени към насърчаване на сътрудничество, икономическо развитие и стабилност в региона, предаде агенция ХИНА. Президентството на Босна и Херцеговина от своя страна заяви, че Съединените щати продължават да бъдат „силен и надежден партньор“, работещ за мир и просперитет на страната.
Ханрахан е потвърдил подкрепата на Вашингтон за териториалната цялост и суверенитета на Босна и Херцеговина, както и за функционирането на държавните институции. Той е призовал местните политически лидери да деескалират напрежението и да преодолеят политическите разделения чрез диалог. Американският представител е осъдил реториката и действията, подкопаващи стабилността на страната – коментар, тълкуван като косвена критика към сепаратистките изявления и действия на лидера на босненските сърби Милорад Додик.
Въпреки че САЩ все още не са назначили нов посланик в Сараево, а постът е вакантен от януари, посещението на Ханрахан беше възприето като сигнал за непроменен ангажимент на Вашингтон към региона, подчертава ХИНА.
Председателят на Министерския съвет на Босна и Херцеговина Боряна Крищо информира Ханрахан за последните дейности и постижения на Босна и Херцеговина по европейския ѝ път, предаде Ен1.
„Евроатлантическата интеграция остава най-важната ни външнополитическа цел, където чрез пълноправно членство в ЕС бихме постигнали нормите и стандартите, към които се стремим. Постигнатите реформи и приетите закони потвърждават нашия ангажимент към тези усилия, както и фактът, че външната политика на Босна и Херцеговина е 100 процента съгласувана с ЕС“, каза Крищо.
В допълнение към изпълнението на останалите условия и приоритети, добави тя, приемането на справедлив изборен закон на Босна и Херцеговина, който предотвратява дискриминацията, остава един от ключовите въпроси, които значително обременяват междуетническите отношения.
„Решаването на този въпрос ще облекчи отношенията между съставните народи, особено във Федерация Босна и Херцеговина, и ще даде възможност за изпълнение на решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина и Европейския съд по правата на човека“, посочи председателят на Министерския съвет на Босна и Херцеговина Боряна Крищо.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.