Вицепремиерът и министър на транспорта на Северна Македония Александър Николоски определи подписването като "исторически момент", заявявайки, че след близо две години работа проектът вече е реалистичен и изпълним. По думите му Коридор 8 е сред основните приоритети на правителството и ще превърне Северна Македония в транспортен център между паневропейските коридори 8 и 10.
Николоски съобщи също, че е постигнато споразумение с България за изграждането на трансграничния тунел, който е ключов за пълното функциониране на железопътната връзка. Двете страни ще отправят съвместно искане до ЕС, ЕИБ и ЕБВР за безвъзмездно финансиране на строителството му.
Европейският съюз ще предостави 149 млн. евро безвъзмездна помощ чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани, а ЕИБ и ЕБВР ще отпуснат кредити от по 175 млн. евро.
Министърът на финансите на Северна Македония Гордана Димитриеска-Кочоска заяви, че подписаните споразумения осигуряват цялостната финансова конструкция за проекта. Според нея железопътната връзка ще подобри транспортната свързаност между Адриатическо и Черно море, ще улесни движението на хора и стоки и ще създаде нови икономически възможности за страната и региона.
По 22-километровото трасе са предвидени 21 тунела с обща дължина 7,8 км, 52 моста и виадукта с дължина около пет километра, както и две нови гари – в Крива Паланка и Жидилово, поясни директорът на държавното предприятие "ЖРСМ Инфраструктура" Синиша Ивановски. Линията ще бъде изцяло електрифицирана и оборудвана със съвременни системи за сигнализация, безопасност и телекомуникации.
Президентът на ЕИБ Бьорн Габриел заяви, че подписването е ключов етап, който ще позволи в следващите седмици да бъде обявен търгът за строителството на третия участък. Той увери, че европейските институции ще продължат да подкрепят изграждането на Коридор 8 към България и Албания.
Транснационалната транспортна ос Изток-Запад (Коридор 8) се простира от пристанище Бари в Италия до пристанищата Варна и Бургас в България. Централната част от него минава през Северна Македония - Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край до границата с България. През януари миналата година беше пуснат в експлоатация участъкът от Куманово до Беляковце.