Северна Македония през 2025 г. - липса на напредък в евроинтеграцията и трагедия в Кочани, отнела 63 млади животи

През 2025 г. Северна Македония беше изправена пред различни, не само политически, предизвикателства. 
Трагедията в Кочани
Още първите месеци белязаха страната с трагедия, при която живота си загубиха 63-ма млади хора между 16 и 24 години, а над 200 бяха ранени вследствие на пожар на 16 март, възникнал в дискотека „Пулс” в Кочани по време на концерт на известната в страната група „ДНК”. От фойерверките на сцената се запали таванът на дискотеката, която по време на разследването се оказа, че е работила без необходимите разрешителни, без нужните мерки за сигурност, без авариен изход и е била ремонтирана с леснозапалими материали.
България първа се отзова и изпрати самолет и линейки, за да поеме лечението на 16 от пострадалите, отзоваха се и Гърция, Сърбия, Турция, Хърватия, Швеция, Италия и др.
Делото за случая тръгна през ноември, водят се и още две разследвания, които също се очаква да завършат с обвинения. Всяка събота родителите на загиналите в следствие на пожара млади хора излизат по улиците на Кочани със снимките на децата си в „Марш за ангелите”, какъвто се проведе и в Скопие в навечерието на първото заседание по делото, в което обвинени са 35 физически и три юридически лица. 
Липса на напредък в евроинтеграцията на Северна Македония
Два доклада за напредъка на държавата по европейския ѝ път - на ЕП и на ЕК отбелязаха застой в евроинтеграцията, като основното препятствие остава ангажиментът за конституционни промени и вписване на българите в основния закон на страната, който е условие за продължаване на преговорите. Още в началото на управлението си премиерът на страната Християн Мицкоски и неговото правителство от ВМРО-ДПМНЕ, движението ЗНАМ и коалицията от албански партии ВЛЕН обявиха, че очакват гаранции, че промените в конституцията ще бъдат последното условие от страна на България. В същото време властите в Скопие продължават да получават сигнали, че „топката е в тяхното поле”, както написа в социалните мрежи председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен след няколкочасовото си посещение в Скопие през октомври. Опозицията предложи парламентът на страната да приеме резолюция с т.нар. „червени линии”, които да отворят пътя на страната към преговори с ЕС. Резолюцията беше внесена в парламента, но все още не е част от дневния ред на законодателния орган.
Липсата на реформи, проблемите с върховенството на закона и корупцията са сред основните пречки пред пълноправното започване на преговорите за членство в ЕС, наред с конституционните промени, свързани с включването на българите в основния закон на страната, отбелязаха и двата европейски доклада. 
Отношенията с България
Управляващите в Северна Македония твърдят, че проблемът с блокираната евроинтеграция е България и българското искане за вписване на българите в конституцията на страната, независимо, че то е част от гласуваната от всички държави членки на ЕС преговорна рамка. Премиерът Християн Мицкоски често заявява, че е готов за диалог с България, за да изложат аргументите си.
 „Подготвени сме да разговаряме, но първо нека решат какви разговори искат да имаме - билатерални или разговори с Брюксел. Ако са билатерални, тогава се потвърждава нашата теза, че това е билатерализация на нашия европейски път. Ако искат да разговаряме в Брюксел, в присъствието на евродипломати, подготвени сме още утре да заминем и да представим нашите аргументи. Нито на милиметър няма да отстъпим до момента, в който не бъде изпълнена и последната буква от договорите и международното право и това, което се полага на македонците от другата страна на границата - в Пиринска Македония. А това е нито повече, нито по-малко от последователно изпълнение на всички досегашни решения на Съда за човешките права в Страсбург по отношение на правата на македонската общност у нашия източен съсед. Това първо. И второ -  ако наистина никой няма проблем с нашата вековна идентичност и нашия майчин македонски език и няма да има повече билатерални вета, тогава най-малкото, което гражданите на тази страна заслужават, е нови заключения на Европейския съвет. Това са двата стълба, за които сме подготвени да разговаряме”, заяви в словото си на последния конгрес на ВМРО-ДПМНЕ в началото на декември Мицкоски.
На практика единствената видима стъпка по посока сътрудничество между България и Северна Македония беше отбелязана със съдействието на ЕС и беше свързана с подписване Споразумение за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансграничен железопътен тунел между двете държави, част от жп Коридор 8. Споразумението беше подписано в началото на ноември от вицепремиера и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски и българския вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.
През месец май една година условна присъда с изпитателен срок от две години постанови Основният съд в Битоля по делото срещу председателя на заличеното от Централния регистър на страната сдружение "Културен клуб Иван Михайлов" в Битоля Люпчо Георгиевски. Георгиевски беше съден за ксенофобия, расизъм и разпространение на расова омраза по електронен път чрез цитати на Иван Михайлов, споделени във Фейсбук страницата на сдружението. Присъдата предизвика редица реакции в България, като българският министър на външните работи Георг Георгиев заяви, че България разглежда делото срещу Люпчо Георгиевски като политически мотивиран процес, а президентът Румен Радев каза, че делото и антибългарските изяви на ръководни фактори в Република Северна Македония са абсолютно недопустими. 
През ноември доайенът на българската общност в Северна Македония Владимир Перев оповести, че е бил нападнат - физически и вербално в магазин в центъра на Скопие. В публикация Перев, който е на 80 години, цитира обидите, отправени към него, и съобщи, че е бил ударен в лицето, поради което са счупени и очилата му. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски отрече „каквото и да било нападение” над Перев, а от МВР в Скопие обявиха, че предприемат мерки за изясняване на случая.
Българското министерство на външните работи реагира с позиция, в която се осъжда „поредният акт на насилие от омраза срещу българин в Република Северна Македония” и се изразява очакване „компетентните власти в Република Северна Македония да предприемат своевременни и ефективни действия за разследване и правосъдие”. 
Летни пожари
През лятото и есента на 2025 г. Северна Македония беше засегната от сериозна вълна от горски пожари, което наложи обявяването на 30-дневно извънредно положение през юли и август. Пожарите бяха предизвикани от екстремни горещини, суша и силни ветрове. През юли и август бяха регистрирани десетки огнища в цялата страна, горяха и две сметища близо до столицата, като някои от тях достигнаха до квартали на Скопие. В гасенето на пожарите се включи и армията, а държавата активира Механизма за гражданска защита на ЕС.
Местни избори
През октомври и ноември 2025 г. в страната се проведоха местни избори, които управляващата коалиция (ВМРО-ДПМНЕ, ВЛЕН и ЗНАМ) спечели убедително, като само ВМРО-ДПМНЕ спечели 55, а цялата коалиция 66 от общо 80-те общини в страната и столицата Скопие. 
Заради ниска избирателна активност на първия тур на изборите, те ще бъдат повторени през януари с цялата процедура в четири общини в страната.  
Декември - месец на вътрешни активности в политическите партии
На конгрес в началото на декември управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ преизбра за трети пореден път Християн Мицкоски за партиен председател, той беше и единствен кандидат за позицията. До края на годината (20 декември) предстои конгрес и в най-голямата албанска партия, Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), с лидер Али Ахмети, която в момента е в опозиция. В Алианс за албанците, с председател Зиядин Села, който напусна коалицията с ДСИ, ще бъде проведено партийно събрание (на 27 декември), на което ще бъде обсъдена реорганизация на структурите и органите на партията, нещо, което вече се случва в най-голямата опозиционна сила СДСМ, след като по искане на председателя й Венко Филипче цялото партийно ръководство подаде оставка.