Сградите на битолския "Широк сокак" "разказват" историята на града

Съчетавайки балканската архитектура и съвременния градски живот, улица „Широк сокак“ в град Битоля е една от интересните улици в Северна Македония. Разходката по нея разкрива превръщането на града от османски административен център в европеизирания, днес вече позахабен, град на консулите – както Битоля е известен.
Улицата се оформя към средата на 19 век (около 1850-та г.) – тя започва от Съдебния мост (близо до знаковата Часовникова кула) и продължава към Градския парк, а маршрутът е обявен за културно наследство със специално значение и е защитен като градско-архитектурна среда в Северна Македония. 
Името на улицата, която в определен период от време се нарича „Маршал Тито”, произхожда от османския период, когато повечето улици в града са били тесни, кални и криволичещи сокаци. Новопроектираната улица е била необичайно широка, права и павирана, а местното население започва да я нарича „Широк сокак”.
Сградите, построени по протежението ѝ, са смесица от неокласицизъм, барок и традиционна османска архитектура. Те са били собственост на богати семейства и дипломати, а визуалната идентичност на сградите е дело на чуждестранни архитекти, образовани във Виена и Париж.
Въпреки че плановете за някои от военните и държавните сгради (като ранната фаза на Офицерския дом) са поръчвани от Истанбул, черновите им често били дело на френски или италиански инженери, наети от Османската империя. Конкретни къщи са видимо вдъхновени от Виенския сецесион, а богати битолски търговци донасяли готови архитектурни планове от Австро-Унгария и молели местните тайфи (строителни групи) да ги изпълнят.
Днес фасадите на сградите по улицата сякаш разкриват две епохи: една на нивото на пешеходците, където има кафенета и съвременни магазини с огромни стъклени витрини и светещи реклами, и втора над тентите – онази архитектура, която е давала облика на „града на консулите”.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век на „Широк сокак” вече е имало над 10 дипломатически мисии (консулства), като една от забележителните сгради на нея е Офицерският дом. Строителството на Офицерския дом започва в края на 19 век по заповед на османските власти и е инициирано от Абдула Керим паша. Архитектурата му напомня на дворци във Виена и Париж, като се разпознава с богатите си фасадни декорации, високи сводести прозорци и красивата церемониална зала с автентични орнаменти. Сградата е реставрирана през 2021 г. 
Според местни градски легенди в Битоля Офицерският дом и някои от консулските сгради на „Широк сокак“ са свързани с подземни тунели за бягство или тайна дипломация – твърдение, което никога не е било потвърдено.
В навечерието на Балканските войни на „Широк сокак” има множество дипломатически представителства, заради което градът е наречен „Град на консулите“. Документирани консулства в Битоля са имали Австро-Унгария, Русия, България, Великобритания, Франция, Кралство Италия, Сърбия, Гърция, Румъния. Някои държави, включително България, все още имат своите дипломатически представителства в града. 
Българското дипломатическо представителство в Битоля е открито през 1897 година като търговско агентство в рамките на Османската империя, а първият български търговски агент е Никола Стойчев. След обявяването на Независимостта на България през 1908 година агентството получава и дипломатически статут. Сградата, в която се помещава българското генерално консулство, не е разположена на „Широк сокак”, но има над 100-годишна история и е в стил неокласицизъм. 
Сградите в района на „Широк сокак“ са под юрисдикцията на Битолския институт и музей и законово всяка реконструкция на тяхна фасада, смяна на прозорци или покривна конструкция трябва да премине през строг процес на одобряване, за да се запази оригиналният вид от 19-ти и 20-ти век. Архитекти и реставратори в Северна Македония често алармират за необходимостта от спешно възстановяване на фасадите на някои от частните сгради и настояват за прилагане на стандартите за ктонсервиране, както и забрана на модернистични интервенции.  
Град Битоля също така бил и своеобразна столица на фотографите – в музея, а и не само, могат да бъдат видени множество кадри от историята на града. На "Широк сокак" или в страничните улици е имало многобройни фотографски студиа, сред които и това на семейство Папакочеви, което е пряко свързано с първите стъпки на един от най-известните майстори на портретната фотография на Балканите през 20-ти век – Петър Папакочев. Чичото на Петър Папакочев, Янаки, е бил собственик на известно фотографско студио в Битоля и тъкмо там младият Петър прави първите си стъпки във фотографията и се заражда страстта му към това изкуство.
Безспорните авторитети в Битоля по това време са пионерите на киното на Балканите – братята Милтон и Янаки Манаки, които през 1905 г. се преместват от Янина в Битоля и тяхното „Ателие за художествена фотография” бързо се превръща в култово място, където са се снимали консули, военни генерали, заможни граждани, но и обикновени хора. Архивът на братя Манаки съдържа хиляди негативи, които днес се съхраняват в Държавния архив на Северна Македония. 
През 1921 г. те купуват парцел на „Широк сокак” и построяват кино на открито, което през 1923 г. прераства в закрита кинозала. Киното изгаря при пожар през 1939 г., но днес в тяхна чест на "Широк сокак" е построено модерно кино със същото име, разположено близо до оригиналното място. 
Именно на „Широк сокак“ братята Манаки са заснели първите филмови кадри на Балканите като посещението на султан Мехмед V Решад (1911 г.), парадите след Младотурската революция (1908 г.), както и първите документални кадри на граждани на Битоля, разхождащи се вече облечени в европейски дрехи.
От 1979 година в Битоля в чест на Милтон и Янаки Манаки се организира Международният филмов фестивал „Братя Манаки“. Неговото 47-мо издание се открива днес, 19 септември, и ще продължи до 25 септември. Тазгодишният носител на престижната награда „Златна камера 300“ – наречена така в чест на легендарната камера Bioscope No. 300, с която братята Манаки са снимали – е датският оператор Дан Лаустсен. В програмата на фестивала тази година са включени 600 филма, както и образователни семинари за местни и чуждестранни студенти, както и семинари, свързани с програмата „Еразъм“.