Скалната църква "Св. Архангел Михаил" пази отвисоко жителите на с. Радожда на брега на Охридското езеро


На брега на Охридското езеро, само на два километра от границата на Северна Македония с Албания, е разположено живописното с. Радожда, известно с изворите на река Черни Дрин, които се вливат в Охридското езеро, а в самото му начало - високо в скалите на планината Ябланица - се намира и един от трите скални манастира в района - „Свети Архангел Михаил“. Наличието на скални църкви в този регион е свързан с християнския аскетизъм и търсенето на усамотение от монасите преди векове. 
Скалната църква „Св. Архангел Михаил” е обособена в естествена пещера на около 725 метра надморска височина и се извисява на 30–50 метра височина вертикално над къщите на селото. 
Местните вярват, че светецът пази селото, сгушено непосредствено под огромни скали, от природни бедствия, както и че Архангел Михаил буквално „държи“ планината и не позволява на големи скални маси да се срутят върху къщите им. 
За да стигнете до църквата, трябва да изкачите около 200 стъпала, пътьом можете да ударите камбаната, окачена директно на металната конструкция на стълбите под малък навес, и да се възхитите на невероятна гледка към Охридското езеро. Камбаната е импровизирана и е част от стара артилерийска гилза, като служи за известяване на богослужения в скалното светилище.
На Архангелов ден, който в Северна Македония се отбелязва на 21 ноември, местните жители и вярващи от региона се изкачват по стълбите, камбаната бие празнично, а в скалната църква се отслужва литургия за здраве и закрила. Камбаната се бие и при посрещане на поклоннически групи, както и за молитва при големи християнски празници.
Скалното светилище е изградено в естествена пещера, дълбока около 11 метра, а външната фасада на манастира е закрепена директно за карстовата скала. Наосът е разположен в най-широката част на пещерната ниша, като за таван служи самата скала, която сякаш е загладена, за да бъдат изписани фреските, а по дължината на скалната пещера има олтар, вдълбан директно в дъното на пещерата. В нея има оставена книга, в която посетилите на скалната църква могат да напишат молитва, желание към светеца или дори впечатления. 
Първоначалното изграждане на църквата се датира от XIII век, а окончателния си вид храмът придобива в XIV век. Местните твърдят, че макар и високо в скалите църквата три пъти е изгаряла и е обновявана от монасите, които обитават храма до края на XVII век. 
В църквата има живопис от четири етапа. Фреските от XIV век са свалени и в църквата остават най-старите фрески от времето на изграждането в XIII век. Изключително забележителна е „Чудото на Свети Архангел Михаил в Хони“- е най-старата, най-значима и рядка фреска в храма. Тя изобразява светеца патрон, който разцепва скала с копието си, за да насочи и скрие в нея придошлите води, с които езичниците са опитали да залеят лековития му извор и християнското светилище. Смята се за една от най-старите запазени стенни репродукции на тази сцена в цялото християнско изкуство, а местната легенда разказва за чудотворното спасение на местното население през Средновековието.
Според преданието, селото било нападнато от врагове, а изплашените жители потърсили убежище нагоре в скалите, криейки се в пещерата на Архангел Михаил. Когато нападателите тръгнали да се изкачват по стръмните скали, за да ги заловят, пред входа на пещерата се появил самият Архангел Михаил с огнен меч. Заслепил враговете, предизвикал срутване на камъни върху тях и спасил хората от сигурна смърт. В знак на огромна благодарност местните жители изрисували стенописа „Чудото в Хони“ и превърнали пещерата в постоянен храм.
По стените на скалната църква, макар и доста увредени заради влагата в скалите, се виждат фрески на Страданията Христови и Свети Климент Охридски. По-късните фрески са едно от последните дела на Охридската школа от XIV век, а иконостасът и честният кръст са дело на Яков Радев от 1890 година. 
Непосредствено до църквата, в съседни по-малки скални ниши, са се намирали и килиите  на монасите отшелници.
На 21 ноември, когато в Северна Македония се отбелязва Архангел Михаил, в Радожда правят традиционен рибен курбан, дълбоко свързан с вярването, че светецът е закрилник на рибарите в селото. На този ден всички жители на Радожда се събират на брега на Охридското езеро, местните рибари даряват уловената от тях прясна охридска пъстърва, която се приготвя по стари рецепти в огромни казани на открито и се освещава за здраве и берекет.
Преди да започне зимният сезон, който носи бурни и опасни води в езерото, местните хора споделят обща трапеза, за да измолят мирна година и богата слука.