Словения планира временен допълнителен данък за банките, за да финансира възстановяването след опустошителните наводнения

Словенското правителство планира да въведе за пет години данък от 0,2 процента върху банковите активи с цел финансиране на възстановителните дейности след опустошителните наводнения през август, съобщава словенските медии.
Навсякъде в Европа се въвеждат нови данъци и Словения се насочва в тази посока, каза снощи през словенската държавна телевизия премиерът Роберт Голоб, обявявайки новия налог.
Данъкът ще бъде 0,2 процента от общите банкови активи и най-вероятно ще бъде включен в законопроекта за възстановяването и развитието, допълни той.
Щетите от най-тежките наводнения от три десетилетия се изчисляват на 7 милиарда евро. ЕС отпуска около 2 милиарда евро за възстановяването на страната.
Днес министерството на финансите обясни, че мярката ще бъде временна за срок от пет години, допълва сайтът „Словения таймс“.
Според Голоб правителството очаква да получава от новия данък 100 милиона евро годишно.
„В момента смятаме, че данък от 0,2 процента върху общите активи на банките няма да подкопае финансовия сектор, а също е справедлив принос към възстановяването и развитието на засегнатите от наводненията райони“, каза снощи Голоб пред телевизия ПОП ТВ.
Министерството на финансите каза, че предложението е взело предвид позицията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и испанския модел на банковия данък.
Според становището на ЕЦБ за Испания постъпленията от съответния данък не трябва да се използват за покриване на бюджетен дефицит, а трябва да се изразходват за определена цел.
„Затова предлагаме допълнителният банков данък да бъде източник на финансиране за Фонда за възстановяване, който ще предоставя субсидии и заеми за финансиране на отстраняване на последиците от наводненията“, съобщи днес министерството.
Ведомството обмисля да вземе предвид евентуални предишни дарения на банките за Фонда за възстановяване и солидарност.
Министерството каза, че се е консултирало със словенската централна банка за мярката и че предложението е „приемливо от гледна точка на въздействието върху банковия сектор и по-широка финансова стабилност“.