Поредната размяна на навигационни телекси между Гърция и Турция демонстрира нестихващите разногласия между двете страни в навечерието на проучванията, които ще започне през ноември френски кораб за полагането на електрическия интерконектор между Кипър и гръцкия остров Крит, пишат гръцките медии.
Както съобщава гръцката телевизия Скай, тази сутрин Турция е издала навигационен телекс (НАВТЕКС), с който запазва акватория южно от малкия гръцки остров Кастелоризо край южния бряг на Турция за провеждане на международното учение „ЕВНОМИЯ“ (EUNOMIA) на 19 октомври. Със съобщението турската страна обявява за невалиден телекс за същото учение, изпратен от гръцка страна от станцията в Ираклион, като издаден без юрисдикция в района.
Размяната на навигационни телекси демонстрира за пореден път разногласията между Гърция и Турция за обхвата на изключителните им икономически зони и на континенталния им шелф в Източното Средиземноморие, които може да затруднят изграждането на интерконектора, който се очаква да укрепи енергийната сигурност на Кипър.
Вчера гръцките медии съобщиха, че френският кораб ABEILLE MARENGO ще поднови проучването на дъното, което да отвори пътя за полагане на подводния кабел. Френската компания "Нексан" (Nexans), която спечели договора за доставката и инсталирането на подводния кабел между двата острова, вече е задвижила процедурите за издаване на съответните разрешителни, а навигационен телекс за резервиране на зоната за дейностите ще бъде издаден от Гърция през ноември.
През юли 2024 г. обаче проучвателния кораб „Йеволи Релуме“, който работеше по проекта, беше принуден да се изтегли от района на гръцкия остров Касос, след като беше пресрещнат в зоната от турски фрегати, изпратени там да демонстрират турските претенции за спорните морски пространства.
Турция не се противопоставя на полагането на подводни кабели, но трябва страните, които извършват такава дейност в зони под нейна юрисдикция да се обърнат към нея по дипломатически път, казаха през миналия месец турски дипломатически източници пред турския в. „Хюриет“.
Гърция обаче категорично отхвърля възможността да иска разрешение за преминаването на кабела през зони, които според нея са част от континенталния ѝ шелф.
Особено ожесточено е противопоставянето на позициите на Турция и Гърция южно от малкия остров Кастелоризо, разположен в непосредствена близост до южните брегове на Турция. Според Турция островите не пораждат право на континентален шелф и изключителна икономическа зона и затова Анкара претендира за правата върху акваторията в района (отвъд гръцките териториални води) чак до египетския и либийския континентален шелф. От своя страна Гърция твърди, че по силата на Конвенцията на ООН за морско право населените острови като Кастелоризо пораждат изключителна икономическа зона. Така малкият изолиран остров с площ малко над 9 кв. км дава на Гърция права върху хиляди квадратни километри акватория в източната част на Средиземно море и освен това свързва изключителните икономически зони на Гърция и Кипър, откъдето трябва да премине кабелът.
Евроазиатският интерконектор, известен и като "Голям морски интерконектор" (Great Sea Interconnector), трябва да свърже Гърция с Кипър и в перспектива - с Израел, както и енергийните системи на Европейския съюз и на Близкия изток. Подводният кабел ще струва 2,4 млрд. евро, част от които ще бъдат финансирани от ЕС. При евентуалното му завършване проектът ще бъде най-дългият (1240 км) и най-дълбокият (3000 метра) интерконектор за постоянен ток с високо напрежение в света.
През август като мажоритарен акционер към проекта се присъедини френският инвестиционен фонд „Меридиам“ (Meridiam).