Сърбия е сред страните със значително влошаване на демокрацията, сочи доклад на Международния институт за демокрация и изборно съдействие

Сърбия е отбелязала влошаване в повечето области на демократичното развитие през последната година, особено по отношение на достъпа до правосъдие, свободата на сдружаване и събранията, както и личната неприкосновеност и сигурност, сочи докладът "Глобално състояние на демокрацията 2026" на Международния институт за демокрация и изборно съдействие (IDEA), цитиран от регионалната телевизия Ен1.
Според доклада, публикуван днес, влошаването е свързано с наскоро прието законодателство, което отслабва автономията на прокуратурата и ограничава гражданското пространство. Продължаващият натиск върху гражданското общество, медиите и неправителствените организации в Сърбия изисква особено внимание, се посочва в документа.
IDEA отбелязва, че ангажиментът на Сърбия към процеса на присъединяване към ЕС дава на Съюза значителни възможности да настоява за премахване на ограниченията, свързани с върховенството на закона. Според доклада сръбски представители са използвали твърденията на американския президент Доналд Тръмп за лошо управление на американската агенция за международно развитие USAID като аргумент за действията срещу организации на гражданското общество.
Сърбия е сред страните със средно ниво на демократично представяне, претърпели най-съществено влошаване през последния период, заедно с Грузия, Израел, Малави и САЩ, сочат още данните в доклада. Най-резкият спад в световен мащаб е отчетен в Афганистан, Мавритания и Мианмар.
По четирите основни категории, използвани в класацията – представителство, права, върховенство на закона и участие – Сърбия заема съответно 108-о, 81-во, 80-о и 87-о място сред 173 държави.
Докладът отчита общо влошаване на демокрацията и в Европа, отбелязва Ен1. Между 2020 и 2025 г. са регистрирани 77 влошавания по 154 показателя, свързани с демокрацията, при едва 42 подобрения. Повече от половината европейски държави са отбелязали спад поне по един показател, най-често по отношение на гражданските свободи, достъпа до правосъдие и почтеността на изборите.
Най-много влошавания са отчетени в Източна Европа – 28, следвана от Централна Европа с 18, Южна Европа с 16 и Северна и Западна Европа с 15.
Втората част на доклада разглежда връзката между демократичния упадък и насилствените конфликти. Според анализа отслабването на демократичните институции може да увеличи риска от насилие, докато силните демократични институции могат да действат като защита срещу конфликти.