Сърбия не възнамерява да конфискува руския дял в НИС заради санкциите на САЩ, заяви сръбският министър на енергетиката

Сръбските власти няма да прибягват до конфискация на руския дял в сръбската петролна компания НИС поради санкциите на САЩ и ще се опитат да постигнат конструктивно решение на проблема в диалог с Москва. Това каза в интервю за телевизионния канал K1 министърът на минното дело и енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович-Ханданович.
„Няма да стигаме дотам да ограбваме никого насила. Сърбия е страна, която се стреми да привлича чуждестранни инвестиции и в това отношение е рекордьор в региона. Ако отнемете нещо на един инвеститор насила, това ще изпрати лош сигнал за всички останали инвеститори. Ето защо водим активен диалог, за да стигнем до конструктивно решение. Нашата цел е гражданите и икономиката на Сърбия да не изпитват никакъв дискомфорт“, коментира тя ситуацията с руското участие в собствеността на НИС.
На 10 януари Министерството на финансите на САЩ добави „Газпром Нефт“, неговия главен изпълнителен директор Александър Дюков и повече от 20 дъщерни дружества, включително НИС, към списъка със санкции, припомня ТАСС. Петролната индустрия на Сърбия е една от най-големите вертикално интегрирани енергийни системи в Югоизточна Европа. Занимава се с проучване и добив на нефт и газ, маркетинг на петролни продукти, производство и търговия с електроенергия и изпълнение на проекти в областта на нефтохимията. Основните производствени мощности са разположени в Сърбия, Босна и Херцеговина, България, Румъния и Унгария. Мажоритарни акционери са „Газпром Нефт“ (44,85% от акциите), „Газпром“ (11,3 на сто) и Сърбия (29,87 на сто).
Както сръбският президент Александър Вучич обяви на 28 март, Съединените щати отново отложиха въвеждането на санкции срещу НИС с 30 дни.
В ефира на телевизия К1 Дубравка Джедович-Ханданович коментира и предстоящото изграждане на нов петролопровод между Сърбия и Унгария, чрез който да се осъществи връзка с руския тръбопровод „Дружба“, който минава през унгарската територия.
„Изграждането на петролопровода представлява допълнителен източник на петролни доставки за Сърбия. Така получаваме още един маршрут за доставка на петрол. Свързвайки се с петролопровода „Дружба“, ще можем да внасяме петрол от няколко посоки, което значително ще повиши нашата енергийна сигурност“, подчерта сръбският енергиен министър.
По думите на унгарския външен министър Петер Сиярто, петролопроводът трябва да бъде изграден до 2028 г., а прогнозната стойност на проекта е 157 милиона евро за сръбския участък. Общият му капацитет, който ще бъде положен под земята по цялата му дължина, е около 5,5 милиона годишно, се посочва в документ, приет от сръбското правителството и цитиран от Радио Свободна Европа.