Избирателната комисия на Сърбия реши часовете за гласуване на сръбските граждани в чужбина да бъдат съобразени с времевия интервал за гласуване в страната – от 7:00 до 20:00 часа сръбско време (8:00-21:00 българско), съобщават сръбските медии, цитирани от Асошиейтед прес. Решението предизвика критики, че може да затрудни участието на диаспората в парламентарните избори на 25 октомври.
Така избирателите в Чикаго ще могат да гласуват между 1:00 и 14:00 часа местно време, а в части от Австралия и Нова Зеландия гласуването ще се провежда през нощта. Комисията одобри 93 избирателни секции в чужбина – с 12 повече от изборите през 2023 г. Най-много секции ще има в Босна и Херцеговина – 28, като девет са в Република Сръбска. Близо 100 000 сръбски граждани са подали заявления за гласуване в чужбина – почти три пъти повече спрямо 2023 г., отбелязва АП.
Правният експерт и член на избирателната комисия на Сърбия София Мандич заяви, че промените пренебрегват исканията за повече секции в Северна Америка, Австралия и Европа. По думите ѝ това може да лиши от възможност за гласуване повече от 26 000 души. Като пример е посочен Ванкувър в Канада, където близо 1300 души са заявили желание да гласуват, но секция няма да бъде разкрита. Те ще трябва да пътуват до Торонто или Отава, на около 3500 километра, за да упражнят правото си на глас, заяви членът на комисията Давид Кръстич, цитиран от АП.
Външният министър на Сърбия Марко Джурич отхвърли твърденията, че местата на секциите са определени според предполагаемите политически предпочитания на избирателите. Той заяви, че решенията са основани и на логистични, свързани със сигурността, пространствени и кадрови критерии.
Изборите, които ще се проведат на 25 октомври, бяха свикани от Александър Вучич преди оставката му като президент на 27 септември, припомня АП. Той съкрати втория си и последен според закона мандат с повече от седем месеца, като се очаква да се стреми към връщане на власт като министър-председател и лидер на Сръбската прогресивна партия.
Вотът се провежда след близо две години студентски протести, започнали след срутването на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., при което загинаха 16 души. Студентското движение впоследствие се превърна в политическа сила, чиято "Студентска листа" ще се изправи срещу управляващата партия на Вучич.