Сръбските медии представят противоречива информация кои са държавите, които не дадоха "зелена светлина" за отварянето на Клъстър 3 за Сърбия.
Сръбският портал "Съвременна политика" съобщи, че посланиците на страните членки на Европейския съюз, част от Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР), не дадоха "зелена светлина" за отварянето на Клъстер 3 за Сърбия на днешната среща, проведена в Брюксел.
Позовавайки се на източници от дипломатическите кръгове, порталът посочи, че осем държави членки на ЕС са били против предоставянето на нова стъпка в европейската интеграция на Белград. Този „списък“ включва: Нидерландия, Белгия, България, Хърватия, Швеция, както и три балтийски страни - Естония, Литва и Латвия, посочва изданието.
Като основни причини за противопоставянето си споменатите страни са посочили ситуацията в областта на върховенството на закона в Сърбия, както и недостатъчната хармонизация на Белград по отношение външната политика и политиката за сигурност на Съюза, включително липсата на санкции срещу Русия.
Всяко отваряне или временно затваряне на преговорни глави и клъстери изисква единодушно решение от всички държави членки на ЕС.
По-късно днес кореспондентът на сръбската обществена телевизия РТС в Брюксел съобщи, че България не е сред страните, които са против отварянето на Клъстер 3.
Планирано е на 14 юли Украйна и Молдова да отворят по един преговорен клъстер, докато Черна гора и евентуално Албания трябва временно да затворят по две преговорни глави.
Според информация на радио "Свободна Европа" Европейската комисия иска петата междуправителствена конференция със Сърбия да се проведе в същия ден, в който бъде отворен Клъстер 3.
Европейската комисия препоръча на държавите членки на ЕС да одобрят отварянето на Клъстер 3 за Сърбия по-рано този месец. От ЕК тогава отбелязаха, че макар нито един от ключовите политически приоритети да не е напълно изпълнен, Белград е постигнал достатъчен напредък, за да направи следващата стъпка по пътя си към ЕС.
Аргументите за това се съдържаха в т.нар. нон пейпър на Европейската комисия, както и в специален документ, който правителството на Сърбия изпрати до правителствата на държавите членки на ЕС на 3 юли.
Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви по време на снощния дебат в Европейския парламент за Сърбия, че последните стъпки за реформи на правителството в Белград са основата, поради която Европейската комисия препоръчва отварянето на споменатия клъстер. Тя отбеляза, наред с други неща, че е постигнат напредък в изпълнението на препоръките на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), а последните стъпки във формирането на Регулаторния орган за електронните медии (РЕМ) са окуражаващи.
Нейната позицията е противоположна на позицията на докладчика за Сърбия в Европейския парламент Тонино Пицула, който предложи ЕС да спре финансирането на страната от Плана за растеж за Западните Балкани, защото по неговите думи Сърбия се намира в остра криза през последните две години и почти няма област, в която напредъкът й към членство в ЕС да се счита за значителен.