Сръбски медии са сред най-често отричащите геноцида в Сребреница, сочи доклад

Мемориалният център в Сребреница публикува доклад за отричането на геноцида за 2026 г., в който са посочени и най-често отричащите геноцида медии, организации и лица, съобщава босненското издание "Кликс".
През юли 1995 г. по време на междуетническата война в Босна и Херцеговина (1992-1995 година) босненските сръбски сили убиват над 8300 босненски мюсюлмани (бошняци) в град Сребреница и околните райони. Повечето от жертвите са преследвани и екзекутирани, докато са се опитвали да избягат през горите. Военното престъпление в Сребреница през 1995 г. е определено за геноцид както от национални, така и от международни съдилища. 
Според доклада през 2026 г. геноцидът в Сребреница е отречен публично общо 149 пъти. За сравнение в същия период през 2025 г. са отбелязани общо 99 случая.
В доклада се посочва, че най-често геноцидът в Сребреница е бил отричан през тази година от сръбската медия "Информер", която е близка до управляващата в Сърбия Сръбска прогресивна партия на президента Александър Вучич, отбелязва "Кликс".
В печатното издание на "Информер", както и на интернет страницата, през 2026 г. са публикувани общо 24 материала, в които се отрича геноцидът.
"Кликс" отбелязва, че "Информер" не е изключение - други медии, близки до управляващата партия в Сърбия, също са публикували статии, в които се отрича геноцидът. Например вестник "Политика" е публикувал седем такива материала, а сайтът "Ало" е публикувал шест.
Сред лицата, които най-често отричат геноцида, е Милорад Додик - председателят на управляващата в босненската Република Сръбска партия Съюз на независимите социалдемократи. Със също толкова чести изявления, отричащи геноцида, е и председателят на "Организацията на семействата на поробените и загинали борци и изчезналите цивилни лица от Сребреница" Бранимир Коич. 
Според доклада и Додик, и Коич са отрекли геноцида в Сребреница по 10 пъти тази година.
В списъка с медии, организации и лица, отрекли публично геноцида през тази година, присъстват и имената на историци, осъдени военнопрестъпници, сръбски политици и писатели, както и руската медия "Спутник".
Докладът разпределя случаите на отричане на геноцида в Сребреница и според това по какъв начин тези изявления са се появили в общественото пространство - чрез активно отричане, чрез релативизация и оправдаване, чрез подкрепа към участниците в геноцида (без задължително експлицитно споменаване на самия геноцид), признаване на престъпления вместо на геноцид, както и възвеличаване на геноцида.
От 2024 г. насам 11 юли се отбелязва като Международен ден на ООН за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г. след приемането на съответна резолюция от Общото събрание на ООН. Босна остава етнически разделена и днес, докато както Република Сръбска, така и съседна Сърбия отказват да признаят, че клането в Сребреница е геноцид, въпреки решенията на две съдебни инстанции на ООН.